By Пътят на Annie Clark, известна като St. Vincent, започва в колежа с групата Skull Fuckers – подробност, която е добре да имате предвид, когато решите да се потопите в седмия ѝ студиен албум “All Born Screaming”. Известна с умението си да извлича интересни шумове от китарата си и да навлиза в дълбините на мрачните емоции, звездата този път е решила изцяло да оправдае името Skull Fuckers и да заложи на по-мрачен и тежък звук.
Освен със забележителното барабанене на Dave Grohl (Foo Fighters), “All Born Screaming” може да се похвали с това, че St. Vincent за първи път поема изцяло ролята на продуцент, устремена да улови всеки първичен инстинкт, който резонира в съзнанието ѝ. Парчетата в албума разчитат на непредвидими промени в темпото, сурови китари, насечени модулни синтезатори и експресивни вокални партии, предаващи апокалиптична емоция. Това става ясно още в смразяващото фолк рок интро “Hell is Near”, в което Annie звучи като Cat Power. Мракът се сгъстява още повече в “Reckless”, което рисува картини на разруха под “лондонското слънце” – израз, който ще чуете многократно в албума. “Big Time Nothing” освежава атмосферата с фънк и соул елементи, докато “Violent Times” прави смел завой към James Bond звучене, докато текста разглежда темата за безсмъртието.
Във втората половина на албума St. Vincent продължава да открива красотата сред хаоса, който ни заобикаля ежедневно. “Sweetest Fruit” би могла да мине за песен на Kate Bush от 80-те, а текстът отдава почит на покойната шотландска електро икона SOPHIE, която умира след падане от покрив в Атина през 2021, докато се опитва да направи снимка на пълнолунието – обстоятелства, които певицата намира за особено поетични. Референцията към SOPHIE със сигурност ще породи противоречиви реакции сред слушателите, особено предвид факта, че Annie Clark наскоро призна, че двете никога не са се срещали. И все пак на този етап избираме да се доверим, че St. Vincent е имала чисти намерения. “The Power’s Out”, от своя страна, напомня на “Five Years” на David Bowie и разказва как прекъсването на електрозахранването води до поредица убийства и самоубийства в град, пълен с отчаяни герои. В края на албума заглавното парче ни дава зрънце надежда с напомнянето, че страданието означава, че сме живи. Трогателно, нали?
“All Born Screaming” е значително по-всеобхватен “Daddy’s Home”, който разчиташе изцяло на ретро вълната, или “Strange Mercy”, който предизвикваше възприятията с извънземни текстури. Всъщност, не би било преувеличено да кажем, че това е първият албум на St. Vincent от “Marry Me” насам, в който обединяващата нишка между парчетата е толкова тънка. В “So Many Planets” чуваме следи от “The Tide is High” на Blondie, “Flea” би могло да мине за парче от късните издания на Emerson, Lake & Palmer, а водещият сингъл “Broken Man” е Nine Inch Nail-ски индъстриъл рок. Общото усещане е за освобождаваща издишка след дълги години на преследването на стегнати рамки.
Признаваме, че “All Born Screaming” можеше да е по-добър с още няколко парчета в духа на “Sweetest Fruit” и “Hell is Near”, които не са обременени от “стената от шум” и силните синтезатори и барабани, понякога заглушаващи първичния талант на St. Vincent. И все пак няма съмнение, че си говорим за успешен проект, който би могъл да бъде създаден и изпълнен единствено от Annie Clark.
8/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.
