Taylor Swift – THE TORTURED POETS DEPARTMENT

публикувано на

|

гледания

и

коментара

През последните години съществуването на Taylor Swift успя да проникне във всеки аспект на културния ни пейзаж. Певицата е един от най-стриймваните изпълнители в историята на Spotify, а популярността ѝ влияе и върху продажбата на винили, където тя може да се похвали със зашеметяващите седем процента от приходите в САЩ. Все още стои под въпрос, дали и как Taylor ще успее да съхрани човешкото в себе си след тази “империална” фаза от живота си – все пак феноменът на суперзвездата е променил немалко животи в негативна посока.

Дори след продължителен период, през който всички погледи бяха насочени към нея, Taylor Swift решава да подходи възможно най-максималистки и да ни затрупа с ново съдържание – новият ѝ двоен албум “THE TORTURED POETS DEPARTMENT” се състои от 31 нови песни, продължаващи общо два часа. Слушането и оценяването на такъв проект звучи като предизвикателно начинание – все пак преобладаващата част от артистите не умеят да ни задържат вниманието за повече от 50-60 минути. Taylor Swift, обаче, не случайно се е превърнала в определящия глас на своето поколение. На този етап тя е толкова опитна и компетентна в писането на песни и текстове, че не би могла да издаде наистина посредствен проект.

Без да е грандиозен провал, “THE TORTURED POETS DEPARTMENT” попада под сянката на своите предшественици. Целият албум предизвиква сравнения, било то в музикално или текстово отношение, с по-ранни песни. Настроението в “Who’s Afraid of Little Old Me?” повтаря това на “mad woman”, а споменаването на CPR в “So Long, London” неизбежно навява спомени за “You’re Losing Me”. Тази тенденция не би представлявала проблем, ако Taylor не беше издала осем албума (включително презаписите на старите албуми с нови бонус парчета) през последните четири години. От инструментална гледна точка много от песните, продуцирани от Jack Antonoff в албума звучат като B-sides от “Midnights” ерата или “From the Vault” парчета от “1989 (Taylor’s Version)”.

В повечето си предишни проекти Taylor Swift бе мотивирана от различни фактори – в “Speak Now” искаше да докаже себе си като автор на песни, в “Red” искаше да изпробва късмета си на поп сцената, в “1989” искаше да стане най-добрата на поп сцената, в “Reputation” искаше да защити себе си от нападки, в “Lover” искаше да се установи като независим артист след напускането на лейбъла си, във “folklore” и “evermore” искаше да намери утеха в бурните времена на COVID пандемията. В “THE TORTURED POETS DEPARTMENT” тя няма какво да доказва. И въпреки че новият албум е вдъхновен от една от най-тежките раздели в живота ѝ, той разчита на познатото.

Taylor Swift се е настанила удобно в своята артистична ниша, но това е нож с две остриета. В музикално отношение тя продължава да цикли в синтпоп аранжименти или нежни инди фолк звуци, които на този етап са се превърнали в нещо предвидимо за нея. Основните хора, с които тя си сътрудничи са все още Jack Antonoff и Aaron Dessner. Въпреки че Jack е страхотен продуцент, а Taylor е брилянтен автор на песни, съвместните им усилия вече не ги мотивират да разгърнат пълния си потенциал. Това става още по-очевидно при сравнение с продуцираните песни от Aaron Dessner в “The Anthology”. Точно в тях певицата се доближава до висотите от “folklore” и “evermore”, а фината продукция на Aaron допълва прекрасно гласа ѝ и мелодиите.

Критиките настрана, умението на Taylor Swift да пише песни продължава да е неоспоримо. Част от парчетата в “THE TORTURED POETS DEPARTMENT” успяват да спрат дъха ни дори в по-тихите си моменти. Вземете например заглавното парче, в което референциите към Dylan Thomas, Patti Smith и Chelsea Hotel е невъзможно да не ви донесат усмивка. “So Long, London” пък удря точно толкова драматично, колкото почти всяка друга “пета песен” в албум на Taylor. “Florida!!!” се възползва от потенциала на Florence Welch далеч по-добре от повечето дуетни партньори на Swift през годините. “Who’s Afraid of Little Old Me?” може да се похвали със забележително вокално изпълнение, а “loml” се очертава като голямата балада на албума, опустошаваща със суровата си емоция. В по-голяма си част, обаче, “THE TORTURED POETS DEPARTMENT” можеше да е много по-добър.

Макар че Taylor Swift никога няма да го признае изрично в интервю или в социалните мрежи, новият ѝ албум звучи не само като албум за раздялата ѝ с Joe Alwyn, но и като албум за последвалото ѝ влюбване в Matty Healy и обществената реакция, която вероятно е изиграла роля в раздялата им. Някои текстове представят противоречивия британец в неблагоприятна светлина (“You said normal girls were boring, but you were gone by the morning / You kicked out the stage lights, but you’re still performing), но в други Taylor пее за него със смесица от страст и адмирация.

Дори когато Taylor Swift разочарова, нейното изкуство е класи над това на много други музиканти. Въпреки това, на THE TORTURED POETS DEPARTMENT” му липсва нещо осезаемо. Може би ако през последните години звездата не беше толкова ангажирана с всички презаписи и продължаващото турне The Eras Tour, тя щеше да има енергията да изследва нови и по-интересни посоки.

6.5/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.

Сподели
Тагове

Препоръчваме:

Sia – Reasonable Woman

Кариерата на Sia започна преди повече от две десетилетия под звуците на acid jazz и downtempo електроника. В един момент, обаче, почти случаен обрат...

ZAYN – ROOM UNDER THE STAIRS

Кънтри и фолк едва ли са първите жанрове, които ви идват на ум, когато си помислите за ZAYN, но тяхното влияние е безспорно в...

Албумите на 2021 година

2021 година беше паметна. Докато изживявахме загубата на света такъв, какъвто го познаваме, изкуството ни даде възможност да забавим темпото, да се обърнем към...

Последни публикации

Подобни статии

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here