През последните години съществуването на Taylor Swift успя да проникне във всеки аспект на културния ни пейзаж. Певицата е един от най-стриймваните изпълнители в историята на Spotify, а популярността ѝ влияе и върху продажбата на винили, където тя може да се похвали със зашеметяващите седем процента от приходите в САЩ. Все още стои под въпрос, дали и как Taylor ще успее да съхрани човешкото в себе си след тази “империална” фаза от живота си – все пак феноменът на суперзвездата е променил немалко животи в негативна посока.
Дори след продължителен период, през който всички погледи бяха насочени към нея, Taylor Swift решава да подходи възможно най-максималистки и да ни затрупа с ново съдържание – новият ѝ двоен албум “THE TORTURED POETS DEPARTMENT” се състои от 31 нови песни, продължаващи общо два часа. Слушането и оценяването на такъв проект звучи като предизвикателно начинание – все пак преобладаващата част от артистите не умеят да ни задържат вниманието за повече от 50-60 минути. Taylor Swift, обаче, не случайно се е превърнала в определящия глас на своето поколение. На този етап тя е толкова опитна и компетентна в писането на песни и текстове, че не би могла да издаде наистина посредствен проект.
Без да е грандиозен провал, “THE TORTURED POETS DEPARTMENT” попада под сянката на своите предшественици. Целият албум предизвиква сравнения, било то в музикално или текстово отношение, с по-ранни песни. Настроението в “Who’s Afraid of Little Old Me?” повтаря това на “mad woman”, а споменаването на CPR в “So Long, London” неизбежно навява спомени за “You’re Losing Me”. Тази тенденция не би представлявала проблем, ако Taylor не беше издала осем албума (включително презаписите на старите албуми с нови бонус парчета) през последните четири години. От инструментална гледна точка много от песните, продуцирани от Jack Antonoff в албума звучат като B-sides от “Midnights” ерата или “From the Vault” парчета от “1989 (Taylor’s Version)”.
В повечето си предишни проекти Taylor Swift бе мотивирана от различни фактори – в “Speak Now” искаше да докаже себе си като автор на песни, в “Red” искаше да изпробва късмета си на поп сцената, в “1989” искаше да стане най-добрата на поп сцената, в “Reputation” искаше да защити себе си от нападки, в “Lover” искаше да се установи като независим артист след напускането на лейбъла си, във “folklore” и “evermore” искаше да намери утеха в бурните времена на COVID пандемията. В “THE TORTURED POETS DEPARTMENT” тя няма какво да доказва. И въпреки че новият албум е вдъхновен от една от най-тежките раздели в живота ѝ, той разчита на познатото.
Taylor Swift се е настанила удобно в своята артистична ниша, но това е нож с две остриета. В музикално отношение тя продължава да цикли в синтпоп аранжименти или нежни инди фолк звуци, които на този етап са се превърнали в нещо предвидимо за нея. Основните хора, с които тя си сътрудничи са все още Jack Antonoff и Aaron Dessner. Въпреки че Jack е страхотен продуцент, а Taylor е брилянтен автор на песни, съвместните им усилия вече не ги мотивират да разгърнат пълния си потенциал. Това става още по-очевидно при сравнение с продуцираните песни от Aaron Dessner в “The Anthology”. Точно в тях певицата се доближава до висотите от “folklore” и “evermore”, а фината продукция на Aaron допълва прекрасно гласа ѝ и мелодиите.
Критиките настрана, умението на Taylor Swift да пише песни продължава да е неоспоримо. Част от парчетата в “THE TORTURED POETS DEPARTMENT” успяват да спрат дъха ни дори в по-тихите си моменти. Вземете например заглавното парче, в което референциите към Dylan Thomas, Patti Smith и Chelsea Hotel е невъзможно да не ви донесат усмивка. “So Long, London” пък удря точно толкова драматично, колкото почти всяка друга “пета песен” в албум на Taylor. “Florida!!!” се възползва от потенциала на Florence Welch далеч по-добре от повечето дуетни партньори на Swift през годините. “Who’s Afraid of Little Old Me?” може да се похвали със забележително вокално изпълнение, а “loml” се очертава като голямата балада на албума, опустошаваща със суровата си емоция. В по-голяма си част, обаче, “THE TORTURED POETS DEPARTMENT” можеше да е много по-добър.
Макар че Taylor Swift никога няма да го признае изрично в интервю или в социалните мрежи, новият ѝ албум звучи не само като албум за раздялата ѝ с Joe Alwyn, но и като албум за последвалото ѝ влюбване в Matty Healy и обществената реакция, която вероятно е изиграла роля в раздялата им. Някои текстове представят противоречивия британец в неблагоприятна светлина (“You said normal girls were boring, but you were gone by the morning / You kicked out the stage lights, but you’re still performing), но в други Taylor пее за него със смесица от страст и адмирация.
Дори когато Taylor Swift разочарова, нейното изкуство е класи над това на много други музиканти. Въпреки това, на THE TORTURED POETS DEPARTMENT” му липсва нещо осезаемо. Може би ако през последните години звездата не беше толкова ангажирана с всички презаписи и продължаващото турне The Eras Tour, тя щеше да има енергията да изследва нови и по-интересни посоки.
6.5/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.
