The Last Dinner Party – Prelude to Ecstasy

публикувано на

|

гледания

и

коментара

Рядко се случва група да стартира първия си албум с оркестрална увертюра, но The Last Dinner Party са взели точно това решение: помпозна симфония от духови и струнни инструменти, украсена с тържествени чинели и нежна арфа. Аранжиментът е толкова грандиозен, че дори режисьор на холивудски блокбъстър от 50-те години на миналия век би посъветвал британската банда да го карат по-леко. И все пак тази смелост само подчертава увереността на петте музикантки, особено след като през 2024 те влязоха в историята с престижната награда BBC Sound of… и отличието “Rising Star” на Brits.

Загадъчната аура около The Last Dinner Party е интригуваща. Групата изглежда напълно наясно със себе си – вероятно резултат от стотици репетиции през лишените от концерти години на пандемията. Част от любопитните им концепции са тематичните дрескодове за лайв изпълненията им през последната година – от “викториански шик” през “мистиката на Братя Грим” до “бляскавия рок на “Velvet Goldmine”” – тактика, която издига концертите им отвъд предвидимото и същевременно насърчава осезаемото чувство за общност.

С удоволствие LOUD се присъединява към лавината от възторжени ревюта за дебютния им албум “Prelude to Ecstasy”. В рамките на 40 минути момичетата разгръщат едно завладяващо музикално пътешествие, изпълнено с театрални вокали, внезапни промени в темпото, страстни китарни сола и текстове, които трансформират личните драми в завладяващи криминални пиеси. Признаваме, че The Last Dinner Party често се движат на ръба на ексцесията – пример за това са внезапното изригване на тимпани само няколко секунди след началото на “Mirror” и флирта с музикалния театър в “Beautiful Boy”. И все пак тези случаи са малко и не успяват да засенчат богатството на прецизно композираните и изпълнените композиции.

В различните песни The Last Dinner Party демонстрират разнообразни похвати – от химновия блясък на дебютния сингъл “Nothing Matters“, през деликатната красота на “On Your Side“, до завладяващата готическа рок опера “Portrait of a Dead Girl” и албанския фолклор в “Gjuha“. Въпреки викторианското внушение и музикалната екстравагантност, групата успява да резонира и с Gen Z поколението. “The Feminine Urge” е вдъхновена от meme и превръща тривиални туитове в разтърсващо изследване на темата за сeксизма и очакванията към женския пол.

Ако светкавичния възход на Wet Leg доказа, че инди групите все още могат да постигат титанични успехи, то триумфът на The Last Dinner Party е поредната крачка напред, която свидетелства за силата на отличителността в епоха, доминирана от алгоритми. Ако “Prelude to Euphoria” е само началото, можем да си представим блестящите висоти, до които ще достигнат, когато разгърнат още повече своята музикална одисея.

8/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.

Сподели
Тагове

Препоръчваме:

Скенер: Pulp

Създадените през 1978 Pulp от Шефилд безспорно са легенди на британската рок сцена. Макар че първите им албуми не успяват да постигнат особен успех,...

Normani – DOPAMINE

По време на шестте си години във Fifth Harmony Normani често оставаше в сянка. Но когато през 2018 групата се разпадна, красавицата се превърна...

Албумите на 2023 година

Ако четеш това, поздравления! Ти оцеля поредната ужасна година от нашето съвремие! За твой късмет, музиката продължава да е насреща, да ни обединява и...

Последни публикации

Подобни статии

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here