Четвъртият албум на Zara Larsson “VENUS” е рекламиран като “колекция от забавни и танцувални песни” – отклонение от тенденцията поп песните през последните години да са изпълнени с по-дълбок смисъл и интроспекция. За шведската певица удоволствието от поп музиката се крие в способността ѝ да допринася за моментите на малки удоволствия, без да те натоварва и провокира да мислиш твърде много.

Верен на името си, “VENUS” изследва основно темата за любовта. “Escape” описва желанието да избягаш с партньора си, а “On My Love” (колаборация с David Guetta) засяга темата за доверието в интуицията. Zara демонстрира увереност в любовния си живот, като смело заявява надеждите си за бъдещето, въпреки скептицизма на обществото. Положителните емоции в албума са балансирани с по-комплексните текстове, като този на “You Love Who You Love” – мотивиращо обръщение към приятелка, озовала се в токсична връзка и забравила стойността си. Въпреки това, опитите на певицата да поправя разрушени връзки в “Ammunition” и “More Than This Was” малко подкопават това послание.

Музикално „VENUS“ не открива нови хоризонти. Той звучи някак остаряло и разчита на формули, напомнящи за поп музиката от средата до края на предното десетилетие. Въпреки че песни като „Can’t Tame Her“ въвеждат синтезатори, вдъхновени от 80-те, продукцията в останалите парчета звучи рециклирана от предишните проекти на Zara Larsson. Още по-жалкото е, че „VENUS“ така и не не успява да ни покаже що за човек е скандинавката. Повече от десетилетие след началото на кариерата си тя продължава да прави едно и също – безлични любовни песни, лишени от дълбочина и характер.

В крайна сметка, “VENUS” затвърждава мнението, че Zara Larsson е затънала в един неприятен музикален коловоз, рециклирайки познати формули, без да предлага нищо интересно и оригинално. Въпреки мимолетните моменти на удоволствие, албумът не успява да се отличи с нищо от предните ѝ две издания и демонстрира отказа на певицата да излезе от зоната си на комфорт.

5/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.