By The Turning Wheel беше хипнотизираща трансформация в творчеството на Chrystia Cabral – албум, в който се преплeтоха ефирната ексцентричност на Kate Bush и вълшебната театралност на класическите Disney композиции. В него австралийската певица надскочи минималистичните си ембиънт корени, за да създаде истински бароков поп, изтъкан от сложни аранжименти и деликатни оркестрации. Всяко парче звучеше като отделна сцена от митологична рок опера.
The Turning Wheel неизбежно вдигна летвата за всяка следваща стъпка в творческия път на SPELLLING. Въпреки това, в Spellling & the Mystery School тя успя да предложи нова перспектива към по-ранните си композиции, като ги адаптира към звучене, изградено изцяло върху лайв инструменти. Резултатът беше един по-органичен подход, който придаде нов дух на вече познати песни. Този целенасочен преход към по-рок ориентирано звучене намира пълно изражение в новия ѝ албум Portrait of My Heart.
Записът следва последователна, но същевременно разнообразна динамика, в която всяко парче допринася със своя характер. Песента Alibi е показателен пример – започва с елегантни китарни линии, които се разгръщат постепенно, преди да кулминират в поп-пънк припев. Усещането за енергия и спонтанност е подсилено от приноса на Pat McCrory от Turnstile, чиято намеса внася известна интензивност в аранжиментите. Наред с тази алтърнатив насоченост, Chrystia Cabral и нейната група умело интегрират елементи на прог ексцентричност – неочаквани синтезаторни пасажи, оркестрови изблици и атмосферични моменти, които напомнят за успехите на The Turning Wheel.
Сингълът Destiny Arrives въздейства моментално и служи като мост между старото и новото звучене на SPELLLING, като успява да докосне по-широка и разнородна публика. Ammunition пък е камерна поп балада, която постепенно се разгръща до катарзисен връх, кулминиращ в силно емоционално китарно соло. Mount Analogue, с участието на Chaz Bear от Toro y Moi, навигира с финес из полето между соул и трип-хоп. Този централен триптих от композиции представлява своеобразния връх на Portrait of My Heart – впечатляваща серия от последоватени песни, които демонстрират експресивния размах на албума.
Portrait of My Heart не се ограничава само до нежност. Чувствителността на Chrystia Cabral знае кога да отстъпи пред нещо по-мрачно и сурово. В Drain това превключване настъпва рязко и внезапно: композицията се гмурка в териториите на слъдж метъл, точно около третата минута. Участието на Braxton Marcellous от Zulu носи особена тежест – мрачните китарни тонове разширяват измерението на парчето. Satisfaction продължава тази посока – насечени китарни линии нахлуват в досегашната хармония, размивайки границите между красотата и жестокостта.
Portrait of My Heart е може би най-достъпната творба на SPELLLING до момента, отличаваща се с по-праволинейна структура и по-интимен подход. В този контекст албумът действа като необходима крачка в развитието ѝ, поставяйки фокус върху емоцията за сметка на сложността и концептуалната тежест на предишни проекти.
