Bon Iver – SABLE, fABLE

Вече близо две десетилетия кариерата на Justin Vernon е олицетворение на очарователна двойственост. От една страна, той достига върховете на мейнстрийма, продължава да печели награди Грами и e търсен сътрудник за звезди като Taylor Swift, Kanye West и James Blake. От друга страна, той остава верен на личната си визия, култивирайки стил, който е едновременно експериментален и разпознаваем. Justin Vernon може да бъде възприет като своеобразно дигитално ехо на Phil Collins – поп икона на 80-те години, с която споделя някои неочаквани прилики: преждевременно оредяваща коса, афинитет към саксофона и дарба за създаване на емоционално наситени балади.

Със SABLE, fABLE Bon Iver продължава да изследва деликатния баланс между експерименталност и емоционална достъпност. Албумът се движи по фина линия, където съжителстват интимността на ранните му акустични балади и ярките електронни моменти на по-късното му творчество. Този динамичен спектър включва и песни с по-семпла структура – тракове като From и слънчевата Everything Is Peaceful Love звучат сякаш са създадени с мисъл за радиото. Любопитно е, че в текстурите на проекта прозира влияние от миналогодишния албум на mk.gee – друг от съвременните експериментатори в алтернативния поп.

Много от песните в албума съществуват в едно почти неопределимо пространство: с малко повече pedal steel те лесно биха могли да се насочат към кънтри; с по-ритмична основа – да се заземят в R&B; с по-гладка продукция – да поемат уверено към поп териториите. В някои моменти композициите звучат сякаш търсят посоката си, без да я намират докрай. Цялостното усещане е за известна безцелност, като че ли липсва ясно изградена посока, която да поведе слушателя. Албумът основно намира своя фокус в две парчета, които се осмеляват да излязат от рамките – едно от тях е Day One, което успява да впечатли благодарение на интригуващата продукция на Dijon и Flock of Dimes. Друг ясен връх в албума е If Only I Could Wait, където съблазнителните вокали на Danielle Haim, обгръщащата дъб атмосфера и запомнящата се мелодия се съчетават по начин, който прави песента най-непосредствено въздействащата в колекцията.

Макар решението на Justin Vernon да деконструира звука си до основи и да го изгради отново да е напълно разбираемо, остава усещането, че нещо от характерната му артистична същност се е изгубило в този процес. Значителна част от SABLE, fABLE звучи така, сякаш спокойно би могла да бъде дело на много други изпълнители. И точно в това се крие основният парадокс – докато търси нова форма на изразяване, Bon Iver е заличил онова, което досега го правеше уникален.

6.5/10

Author

  • Крис Серафимов

    Обръща се с еднакво възхищение към класиките от миналото и към съвременните жанрови експерименти, убеден, че стойностната музика съществува във всяка епоха - стига да знаеш къде да я потърсиш. С богат опит като музикален критик, журналист и редактор, както и с познания в рекламата, той вярва, че качествената музикална журналистика има бъдеще в България.

Hot this week

ROSALIA спечели Албум на годината на Latin Grammy Awards 

Победата бележи поредния исторически момент в кариерата на ROSALIA, която през последните години се утвърди като един от най-смелите и новаторски артисти на международната музикална сцена.

Foo Fighters с първи концерт в България на 30 юни 2027 г.

Групата ще излезе на сцената на Националния стадион „Васил Левски“ в София като част от Take Cover, най-мащабното турне в историята ѝ.

RAYE и ROSALIA оглавяват номинациите за наградите Грами 2027

Със своите 11 номинации RAYE изравнява рекорда на Beyoncé за най-много номинации, получени от артист в едно издание на наградите.

Иво Димчев и различните лица на свободата

Иво Димчев е от онези артисти, за които всяко етикетче отеснява. Тази година той закръгля 50 и ще го отпразнува в Зала 1 на НДК със специален концерт. Говорим си с него за пътя дотук, за промените по трасето и за всичко, което му предстои.

Orville Peck вече няма какво да крие

Маската винаги е била закрилата на Orville Peck, но в Mule тя спира да го пази. В най-личния си албум той прекарва зависимостта и възстановяването през музика, която стопява всяко разстояние между сценичния образ и човека отдолу.

Leena – Sequence Trilogy

Sequence Trilogy е най-събирателното и изчерпателно експозе за преживяванията...

ADÉLA – PRIMA

За човек, който се представя като „славянската електропоп принцеса“, ADÉLA предлага изненадващо малко истински вълнуващ електропоп.

Phoebe Bridgers – Lost Weekend

На моменти Lost Weekend е като да прелистваш чужд дневник и постепенно да осъзнаеш, че някой е изтръгнал част от страниците.

Olivia Rodrigo – you seem pretty sad for a girl so in love

Olivia Rodrigo винаги е била майстор в превеждането на емоционалния хаос на езика на попа. Това, което отличава третия ѝ албум, е увереността, с която тя разширява този речник.

Jessie Ware – Superbloom

Jessie Ware окончателно е заменила някогашната си лирична сдържаност с напористия еротизъм на диско канона.

James Blake – Trying Times

Trying Times звучи като обобщение на всички творчески етапи в кариерата на James Blake, събрани в едно концептуално цяло. Албумът е изграден като мозайка, в която всяка композиция показва различна страна от неговия стил.

Harry Styles – Kiss All the Time. Disco, Occasionally. 

Kiss All the Time. Disco, Occasionally. звучи като албум, създаден с мисъл за по-дълъг живот във времето. Неговата стойност вероятно няма да се измерва само с първоначалния му успех, а и с начина, по който ще бъде възприеман години след излизането му.

Yebba – Jean

През 2021 г. дебютният албум на Yebba, Dawn, завърши...

Related Articles