By Когато един артист се оттегли временно от светлината на прожекторите, следните въпроси неизбежно изникват: Ще бъде ли забравен? Ще загуби ли връзката си с публиката? Дали все още твори? Актуална ли е музиката му? Ще докосне ли сърцата, както преди? За D’Angelo, едно от емблематичните имена в нео-соула, паузите никога не са били просто отсъствие – те са част от неговия творчески процес. След като промени облика на жанра с Brown Sugar през 1995 година, той затвърди позицията си с култовия Voodoo през 2000 година. Третият му албум, визионерският Black Messiah, дойде цели 14 години по-късно – време, което за съвременната музикална индустрия е цяла епоха.
През годините преди издаването на албума D’Angelo издава кавъри, участва в съвместни проекти и тихо събира нови идеи. Звукозаписните сесии с Questlove водят до създаването на нов материал, който зрее в продължение на години. Този внимателен подход придава на Black Messiah неговата уникална дълбочина. Заедно с изключителни музиканти като Pino Palladino, Jessie Johnson и Kendra Foster Джеси, D’Angelo създава звучене, което е едновременно интимно и грандиозно.
Социалните и политическите сътресения, включително трагедиите на Michael Brown и Eric Garner, вдъхновяват музиканта да побърза с издаването на Black Messiah. На 15 декември 2014 година светът най-накрая получава възможността да чуе резултата. Пропит с дълбок фънк и нео-соул, албумът е мощен коментар върху расовото неравенство, борбата за справедливост и стойността на човешкия живот. В същото време той възхвалява любовта във всичките ѝ форми – от кинематографичната чувственост на Really Love до закачливия джаз фънк на Sugah Daddy.
Тематично, Black Messiah черпи вдъхновение от класики като There’s a Riot Goin’ On на Sly and the Family Stone и What’s Going On на Marvin Gaye. Още откриващата песен Ain’t That Easy отразява разпада на обществото, докато 1000 Deaths отправя критика чрез мощен ритъм и семплирани речи. Till It’s Done (Tutu) пък се занимава с климатичните промени. Въпреки че текстовете на моменти са замъглени от стилистичния му изказ, ключови песни като The Charade предават посланието с болезнена яснота. С фрази като „All we wanted was a chance to talk / ‘Stead we only got outlined in chalk“ D’Angelo обобщава трагедията и надеждите на цяло поколение. Тези думи, наситени с емоция и символика, капсулират дългогодишната борба за равноправие и справедливост.
Мнозина вярват, че дългото отсъствие на D’Angelo е било умишлено – опит да избяга от статута на секссимвол, който застрашаваше музикалното му наследство. В Back To The Future (Part I) той язвително изпява: „So if you’re wondering about the shape I’m in / I hope it ain’t my abdomen that you’re referring to / This what I want you to listen to.“ С този албум D’Angelo пренасочва вниманието към музиката, демонстрирайки своето майсторство. Black Messiah е едновременно личен и универсален – интроспективна смесица от фънк и соул, която завладява от началната нота до последния акорд.
