Седем години са цяла вечност в музикалния свят, където кариерата на артист може да се сведе до живота на един viral клип. В хип-хопа темпото е още по-безмилостно – сензации се раждат и угасват, преди дори да научим имената им. И все пак Cardi B остана трайно присъствие, въпреки че не издаде втори албум. След триумфалния Invasion of Privacy тя се превърна в meme машина и поп икона. Животът ѝ се разгърна като безкраен публичен сериал – майчинство, съдебни битки, скандали и милиони ретуитове. На този фон AM I THE DRAMA? идва не просто като нов албум, а като отговор на седем години очакване.
AM I THE DRAMA? заявява намеренията си още от първите секунди. Откриващото DEAD не започва като песен, а като медиен колаж – хаотичен хор от гласове, които се опитват да дефинират Cardi. Тишината се разсича от безпардонното ѝ “I’m that bitch”. Албумът обаче не се гради единствено върху груба енергия. Pick It Up – изненадваща колаборация със Selena Gomez – разкрива способността ѝ да смекчи тона. Bodega Baddie връща темпото в агресивен режим, но с културен жест: мексиканска хармоника и латино перкусии превръщат ритъма в танц между гетото и карнавала. Не всички песни обаче са толкова убедителни – Imaginary Playerz е слаб опит за олд-скуул почит, а Salute и Trophies се препъват в собствения си трап маниеризъм.
Да издадеш албум година след най-бурния сезон в хип-хопа е риск, на който малцина биха се осмелили. Cardi B влиза именно в тази сянка – в разгара на битките между Nicki и Megan и след словесните бомби на Kendrick срещу Drake, които вече очертаха канон, от който фенове и медии ще се хранят дълго. В този контекст AM I THE DRAMA? звучи като опит да се намеси в разговор, който вече е приключил. Ако Invasion of Privacy беше прецизен и целенасочен дебют, новият албум прилича на разпиляна мозайка от идеи.
Cardi B, която някога излъчваше неконтролируема енергия, днес се крие зад семпли и прекомерен брой гост-изпълнители. What’s Goin On е най-болезненият пример – Lizzo насилва класиката на 4 Non Blondes, докато Cardi звучи като второстепенен гост в собствената си песен. Principal е още по-разочароваща: възможността да се работи с наследството на Janet Jackson е сведена до бездушно семплиране на The Pleasure Principle – най-ясното доказателство за липса на въображение.
AM I THE DRAMA? се стреми да бъде нова заявка за доминация, но твърде често потенциалът се губи в претупани продукции и компромисни избори. В крайна сметка албумът не дава категоричен отговор на въпроса от заглавието – дали Cardi е самата драма, или просто нейна жертва. Седем години след дебюта си тя остава културен феномен, около когото медиите неизбежно ще гравитират, независимо от качеството на музиката. Но като артист Cardi изглежда в застой.
