By Първото, което чуваме в „Bando Stone and the New World“ е смразяващ диалог: „Ще умрем ли?“ – пита детски глас, изпълнен със страх; „не и тази нощ“, прозвучава утешителният отговор. Детето е седемгодишният Legend Glover, син на многоликия Donald Glover (артистът по-известен с прозвището Childish Gambino). Гласът на спокойствието принадлежи на баща му. Въведението води към към петия и последен албум на Childish Gambino, който бележи края на една епоха – това е едно планирано сбогуване с образа на Gambino, който артистът старателно изгради.
Donald Glover е всестранно развита личност – рапър, певец, актьор, композитор, сценарист, режисьор, танцьор. Но необичайните му умения се допълват и от неговия усет за интересен маркетинг – качество, което споделя с един от най-големите си идоли Prince. Без почти никакви предупреждения, Donald често изненадва феновете си с импровизирани лайв стриймове, временни публикации на уебсайтове, които изчезват след време, и неочаквани изпълнения. Показателен пример за този подход е 24-часовият срок за слушане на албума „Atavista“ онлайн (който бе официално издаден цели четири години по-късно) и шокиращата премиера на възторжено приетия от критиката видеоклип към парчета „This Is America“ по време на участието му като водещ на Saturday Night Live.
Donald Glover използва албума “Bando Stone and the New World” и предстоящия музикален филм със същото заглавие, за да реализира сюжетната си концепция за музикант, който записва нова музика на самотен остров, докато светът се разпада. Артистът твърди, че другата основна цел на албума е да звучи максимално въздействащо на живо. Предстои да разберем, дали това е така по време на стадионното турне, което го очаква скоро, но можем да си представим каква еуфория ще предизвикат рок баладата “Lithonia” и мелодичната „A Place Where Love Goes“, изнесени на голяма сцена.
В рамките на цели 17 парчета, продължаващи един час, “Bando Stone and the New World” успява да премине през редица жанрове – от тежките китари на „Lithonia“ до нежната балада „Steps Beach“, вдъхновена от Stevie Wonder. Грандиозният аранжимент на „No Excuses“ насочва към Marvin Gaye, докато „Real Love“ и „Running Around“ се хвърлят смело в инди поп територията. „Survive“ и „In the Night“ изследват алт-R&B звученето, а в “Can You Feel Me” и “A Place Where Love Goes” се включва изненадващо с вокали и 8-годишният син на Gambino. Бийтът на “Firestarter” на The Prodigy става фон за един рап куплет в „Got To Be“, а автобиографичното „Yoshinoya“ взривява със своята сурова енергия, напомняща на Kendrick Lamar-ското “DNA”. Все пак проектът не е лишен от грешки. Откриващото “H3@RT$ W3RE M3@NT T0 F7Y” напомня твърде много за “Yeezus” на Kanye West, „Talk My Shit‘“ е предвидимо хип-хоп парче (въпреки куплетите на талантливите Amaarae и Flo Milli), а вокалните ефекти в „Can You Feel Me“ изместват фокуса от приятния груув.
“Bando Stone and the New World” може да се похвали с невероятен брой колаборатори, всеки от които има краткотрайна, но забележителна изява. Докато дългогодишният продуцент Ludwig Goransson и имена като Dahi, Sir Dylab Wiggins и Tyler Johnson са очаквани участници, в траклистът се включват и Max Martin, Steve Lacy, Kamasi Washington, Willow Smith, Khruangbin, Syd и новоизгряващи таланти като Amaarae и Foushee.
„Bando Stone“ е последната глава за алтер-егото на Donald Glover – Childish Gambino, което може би означава, че подобна персона не се вписва вече в модела на един зрял баща. И все пак се надяваме, че музикалното пътуване на музикантът далеч не е приключило. Мащабният характер на този албум подсилва представата, че Glover е сериозен артист, който умее да спазва своите творчески обещания, колкото и амбициозни да са те.
8/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.
