Kelly Lee Owens – Dreamstate

Четвъртият албум на Kеlly Lee Owens се появява след успешно турне в големи зали и признанието на най-голямата поп сензация на 2024 година Charli xcx. И все пак, в типичния стил на британката, „Dreamstate“ не се подчинява на очакванията. Kelly остава магнит за впечатляващи сътрудници. Този път обаче изборът на колаборатори е особено показателен. Tom Rowlands, който размива границите на електронната музика още от 90-те години като едната половина на Chemical Brothers, и Bicep, чийто възход съвпада с възхода на самата Owens, играят ключови роли. 

В „Dreamstate“ Kelly Lee Owens се опитва да съчетае ефирните текстури, които са характерни за творбите ѝ, с мелодична изтънченост. Този албум се вглежда в деликатното взаимодействие между реалността и въображението, като кани слушателите в мечтателно преживяване. И все пак рискът от тази покана е, че понякога ги оставя да се лутат между увлечението и унесеността. В текстовото съдържание на албума сякаш му липсва дълбочина, която да съответства на стремежа. Да се улови неописуемият екстаз на трансцендентността на дансинга не е лесно и „Dreamstate“ се препъва точно там-  текстове като „higher and higher I go“ и „wanting pure euphoria“ звучат изтъркано. 

Макар че „Dreamstate“ постига музикална хомогенност, албумът така и не успява да намери деликатния баланс между задвижващото и покоя. Откриващата песен „Dark Angel“ въвежда нежните вокали на Kelly Lee Owens, покрити в reverb, на фона на елегантни синтове. Но с преминаването в заглавното парче, първоначалната инерция започва да отслабва. „Ballad (In the End)“, написана в съавторство с Tom Rowlands, плува в тихи космически похвати, струнни инструменти и пулсиращи електроники, като предоставя естествен контекст за копнежа на Owens за „нещо по-голямо от нея“. Това търсене обаче се оказва неуспешно, тъй като „Dreamstate“ така и не достига грандиозната кулминация, която търси. Албумът блести най-много там, където Kelly експериментира с ембиънт атмосферата, а вокалите и продукцията ѝ летят свободно, а не са приковани към изискванията на клуба. Закриващото парче „Trust and Desire“ е прекрасен пример за това, премахвайки бийтовете, които доминират в по-голямата част от записа.

Въпреки заглавието си, “Dreamstate” не е толкова вълнуващ, колкото „Inner Song“, въпреки че непредвидимостта му придава известен чар. В най-добрия случай четвъртият албум на Kelly Lee Owens пленява, когато музиката му въздейства и текстовете докосват душата. И все пак не всяка песен стига тези висоти, което прави албума на места красиво фрагментиран, а на други – едва забележим.

6/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.

Author

  • Крис Серафимов

    Обръща се с еднакво възхищение към класиките от миналото и към съвременните жанрови експерименти, убеден, че стойностната музика съществува във всяка епоха - стига да знаеш къде да я потърсиш. С богат опит като музикален критик, журналист и редактор, както и с познания в рекламата, той вярва, че качествената музикална журналистика има бъдеще в България.

Hot this week

ROSALIA спечели Албум на годината на Latin Grammy Awards 

Победата бележи поредния исторически момент в кариерата на ROSALIA, която през последните години се утвърди като един от най-смелите и новаторски артисти на международната музикална сцена.

Foo Fighters с първи концерт в България на 30 юни 2027 г.

Групата ще излезе на сцената на Националния стадион „Васил Левски“ в София като част от Take Cover, най-мащабното турне в историята ѝ.

RAYE и ROSALIA оглавяват номинациите за наградите Грами 2027

Със своите 11 номинации RAYE изравнява рекорда на Beyoncé за най-много номинации, получени от артист в едно издание на наградите.

Иво Димчев и различните лица на свободата

Иво Димчев е от онези артисти, за които всяко етикетче отеснява. Тази година той закръгля 50 и ще го отпразнува в Зала 1 на НДК със специален концерт. Говорим си с него за пътя дотук, за промените по трасето и за всичко, което му предстои.

Orville Peck вече няма какво да крие

Маската винаги е била закрилата на Orville Peck, но в Mule тя спира да го пази. В най-личния си албум той прекарва зависимостта и възстановяването през музика, която стопява всяко разстояние между сценичния образ и човека отдолу.

Leena – Sequence Trilogy

Sequence Trilogy е най-събирателното и изчерпателно експозе за преживяванията...

ADÉLA – PRIMA

За човек, който се представя като „славянската електропоп принцеса“, ADÉLA предлага изненадващо малко истински вълнуващ електропоп.

Phoebe Bridgers – Lost Weekend

На моменти Lost Weekend е като да прелистваш чужд дневник и постепенно да осъзнаеш, че някой е изтръгнал част от страниците.

Olivia Rodrigo – you seem pretty sad for a girl so in love

Olivia Rodrigo винаги е била майстор в превеждането на емоционалния хаос на езика на попа. Това, което отличава третия ѝ албум, е увереността, с която тя разширява този речник.

Jessie Ware – Superbloom

Jessie Ware окончателно е заменила някогашната си лирична сдържаност с напористия еротизъм на диско канона.

James Blake – Trying Times

Trying Times звучи като обобщение на всички творчески етапи в кариерата на James Blake, събрани в едно концептуално цяло. Албумът е изграден като мозайка, в която всяка композиция показва различна страна от неговия стил.

Harry Styles – Kiss All the Time. Disco, Occasionally. 

Kiss All the Time. Disco, Occasionally. звучи като албум, създаден с мисъл за по-дълъг живот във времето. Неговата стойност вероятно няма да се измерва само с първоначалния му успех, а и с начина, по който ще бъде възприеман години след излизането му.

Yebba – Jean

През 2021 г. дебютният албум на Yebba, Dawn, завърши...

Related Articles