Четвъртият албум на Kеlly Lee Owens се появява след успешно турне в големи зали и признанието на най-голямата поп сензация на 2024 година Charli xcx. И все пак, в типичния стил на британката, „Dreamstate“ не се подчинява на очакванията. Kelly остава магнит за впечатляващи сътрудници. Този път обаче изборът на колаборатори е особено показателен. Tom Rowlands, който размива границите на електронната музика още от 90-те години като едната половина на Chemical Brothers, и Bicep, чийто възход съвпада с възхода на самата Owens, играят ключови роли.
В „Dreamstate“ Kelly Lee Owens се опитва да съчетае ефирните текстури, които са характерни за творбите ѝ, с мелодична изтънченост. Този албум се вглежда в деликатното взаимодействие между реалността и въображението, като кани слушателите в мечтателно преживяване. И все пак рискът от тази покана е, че понякога ги оставя да се лутат между увлечението и унесеността. В текстовото съдържание на албума сякаш му липсва дълбочина, която да съответства на стремежа. Да се улови неописуемият екстаз на трансцендентността на дансинга не е лесно и „Dreamstate“ се препъва точно там- текстове като „higher and higher I go“ и „wanting pure euphoria“ звучат изтъркано.
Макар че „Dreamstate“ постига музикална хомогенност, албумът така и не успява да намери деликатния баланс между задвижващото и покоя. Откриващата песен „Dark Angel“ въвежда нежните вокали на Kelly Lee Owens, покрити в reverb, на фона на елегантни синтове. Но с преминаването в заглавното парче, първоначалната инерция започва да отслабва. „Ballad (In the End)“, написана в съавторство с Tom Rowlands, плува в тихи космически похвати, струнни инструменти и пулсиращи електроники, като предоставя естествен контекст за копнежа на Owens за „нещо по-голямо от нея“. Това търсене обаче се оказва неуспешно, тъй като „Dreamstate“ така и не достига грандиозната кулминация, която търси. Албумът блести най-много там, където Kelly експериментира с ембиънт атмосферата, а вокалите и продукцията ѝ летят свободно, а не са приковани към изискванията на клуба. Закриващото парче „Trust and Desire“ е прекрасен пример за това, премахвайки бийтовете, които доминират в по-голямата част от записа.
Въпреки заглавието си, “Dreamstate” не е толкова вълнуващ, колкото „Inner Song“, въпреки че непредвидимостта му придава известен чар. В най-добрия случай четвъртият албум на Kelly Lee Owens пленява, когато музиката му въздейства и текстовете докосват душата. И все пак не всяка песен стига тези висоти, което прави албума на места красиво фрагментиран, а на други – едва забележим.
6/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.
