От мига, в който за първи път чух гръмкия припев „Hello“, знаех, че той ще отеква в живота ми вечно. До 2015 година Adele се е издигнала до ниво, което я прави неподвластна на променливите вълни на музикалната индустрия. Предишният ѝ албум “21” счупва всевъзможни рекорди. Затова, когато тя съобщава плановете си за издаване на “25” през октомври, поп титаните се втурват да пренареждат премиерите на собствените си проекти около него. И все пак, макар че популярността може да осигури хит, майсторството зад песен като „Hello“ е това, което наистина впечатлява.
Макар да не е най-великата песен, създавана някога, водещият сингъл от “25” със сигурност заема важно място в музикалната история. Освен това, „Hello“ капсулира точно това, за което копнеят слушателите след монументалния „21“. През изминалите години музикалната индустрия се опитва да повтори уникалния подход на певицата, като Sam Smith се превърна в изявен конкурент. И все пак в един момент става очевидно, че светът няма да види друг изпълнител като Adele; остава само всеобщото очакване на нейното завръщане. В този смисъл „Hello“ е типична песен за Adele – майсторска комбинация от емоции, която перфектно отговаря на очакванията на нейната предана публика.
В началото на 2011 година Adele издава албума “21”, който оставя дълбока следа върху музикалния бизнес. Силата му изстрелва „Set Fire to the Rain“ на върха на класациите, повече от година след премиерата на записа. “21” не само превзема радиото, но и влиза в историята като най-продавания албум в Съединените щати в продължение на две последователни години – триумф, който не е бил постиган от легендарния “Thriller” насам. Докато голяма част от музикалната индустрия буксува, творчеството на Adele започва да се издига все по-нависоко, осигурявайки ѝ диамантен статус за по-малко от две години. И все пак с напредването на времето започва да се усеща осезаем глад за нов материал. В края на 2012 година Adele се завръща със завладяващата си песен за James Bond „Skyfall“, която печели „Оскар“. След това отново настъпва оглушително мълчание.
Дълго преди светът да посрещне “25”, Adele се заема със създаването на албума – процес, който продължава няколко години. Когато тя се свързва с Greg Kurstin творческата посока започва да се променя. Благодарение на опита на продуцента, Adele намира поле за вдъхновение и двамата заедно създават три изключителни песни, сред които „Hello“. С разцвета на сътрудничеството им мелодиите и текстовете започват да текат, но дори и с този нов ритъм всяка песен отнема време.
При създаването на „Hello“ Adele и Greg Kurstin си поставят за цел да надскочат ограниченията на традиционните поп песни. В последствие продуцентът споделя за общото им уважение към авторите на песни, способни да разказват истории, като Tom Waits. Някои предполагат, че „Hello“ черпи вдъхновение от трогателната песен на Tom „Martha“, издадена през 1973 година. На първо слушане „Hello“ напомня за суровите емоции, уловени в по-ранния албум на Adele “21”. В различни интервюта Adele подчертава, че тази песен не е насочена към същата муза, която е вдъхновила „Rolling In The Deep“ и „Someone Like You“.
Взаимодействието между изпълнителите, които пеят сърцераздирателни песни, и тяхната публика е интересен феномен. Mary J. Blige е пример за тази динамика – способността ѝ да изразява неспокойните състояния на сърцето понякога я води до мисълта, че феновете ѝ я обичат единствено, когато страда. Adele също се движи по тази тънка линия. Въпреки това, с излизането на “25” тя преодолява тази ситуация елегантно. “Hello” започва със спокойния ѝ глас: „Hello. It’s me.“ С тези простички думи тя подава ръка, като деликатно пита дали все още второто лице в песента копнее за близост. Очарованието се крие не само в носталгията, но и в искрената покана за връщане към онова, което някога е било.
В песента „Hello“ протагонистът се стреми към зрялост, което напомня на настроенията в „Someone Like You“. След продължително мълчание тя копнее да поднови връзка с човек, който някога е имал огромно значение в живота ѝ. Героинята на Adele има огромно желание да компенсира за сърцето, което евентуално е разбила. В същото време я обзема силно чувство на съкрушение при мисълта, че този човек може би просперира в нейно отсъствие. Напрежението, с която тя артикулира думата „clearly“, издава дълбочината на нейната чувствителност; под храбростта ѝ се крие сърце, уязвено от идеята за предателство, което се бори с мъчителното осъзнаване, че животът е продължил без нея.
Adele изнася спиращо дъха изпълнение в „Hello“, като демонстрира емоционална дълбочина, която силно резонира със слушателите. Това действително е страхотна дарба. Текстът на „Hello“ е смайващ със своята простота, която се различава от многословието, често срещано в съвременните хитове. Подобно на „Someone Like You“, тази песен е задушевно сътрудничество между Аdele и талантливия продуцент на парчето. Инструменталът е изчистен – освен извисяващия се глас на певицата, деликатното пиано на Greg Kurstin служи като подходящ фон за суровата емоция, която се разгръща.
През 2015 година целият свят сякаш е затаил дъх в очакване на „Hello“. Само няколко дни преди официалната премиера на песента, 30-секунден откъс от нея прозвучава в телевизионна реклама на британския X Factor и още повече разпалва нетърпението. Когато най-накрая парчето излиза с официален видеоклип, красиво заснет край Монреал от канадския режисьор Xavier Dolan, Tristan Wilds (най-известен с ролята си в последните сезони на „The Wire“) се включва в ролята на героя, за който пее Adele. В рамките на първите 24 часа видеото събира близо 28 милиона гледания, като подобрява рекордите на YouTube. Песента не само се изкачва на върха на класациите, но и влиза в историята като първия сингъл, който продава над един милион през дебютната си седмица.
От момента, в който „Hello“ влиза в ефира, става ясно, че ще се изкачи на върха на класациите, като подобна съдба е отредена и на албума “25”. При все че парчето покорява света, следващия сингъл от албума „When We Were Young” не успява да повтори успеха му. В съавторство с талантливия Tobias Jesso Jr., песента оживява под умелото ръководство на продуцента Ariel Rechtshaid, известен с работата си по хитове като „Hey There Delilah“ на Plain White T. Вместо с традиционен музикален клип, Adele решава да представи „When We Were Young“ с интимно лайв изпълнение от студиото, където мощните ѝ вокали блестят, особено по време на спиращата дъха кулминация. В крайна сметка песента достига похвалното 14-то място, но не успява да се доближи до популярността на “Hello”.
Третият сингъл от “25” е “Send My Love (To Your New Lover)”, а историята зад раждането на песента е особено интересна. По време на звукозаписните сесии Adele се оказва на обяд с дългогодишния си сътрудник Ryan Tedder. В ресторанта пускат хита на Taylor Swift “I Knew You Were Trouble”. Любопитното е, че при все че песента прави добро впечатление на Adele, преди това тя не я е чувала и не е била добре запозната с творчеството на американската звезда, нито с това на известните продуценти, които стоят зад песента – Max Martin и Shellback. Adele се свързва с двамата, за да преработят стара песен, която тя е написала на 13-годишна възраст, но никога не е издавала. В резултат на това се ражда най-енергичната песен в “25” – “Send My Love (To Your New Lover)”, която изпъква дори в богатия каталог на Max Martin. За съжаление, дори тя не успява да се изкачи по-високо от осмото място в американските класации Billboard Hot 100.
В ярък контраст със забележителния “21”, който изпраща три сингъла до върховете на класациите, “25” не успява да постигне същото. И все пак албумът получава диамантен сертификат за по-малко от година и повтаря търговските успехи на своя предшественик, като се превръща в най-продавания албум в Америка за две последователни години. Влиянието на “25” се усеща и отвъд Атлантическия океан, като получава сходно признание и в Обединеното кралство. През лятото на 2016 година Adele се завръща на емблематичния фестивал Glastonbury като хедлайнер. Освен това, след излизането на проекта, тя започва глобално турне, което е последното ѝ до този момент. През 2017 година пък британката открива церемонията на наградите „Грами“ с прочувствено изпълнение на „Hello“, преди да отдаде почит на George Michael, починал само два месеца преди това, с изпълнението си на „Fastlove“. Същата вечер Adele отново печели голяма част от главните награди – „Hello“ взима признание за “Record of the Year” и “Song of the Year”, а “25” надвива “Lemonade” на BEYONCÉ в оспорваната битка за “Album of the Year”.