MARINA – PRINCESS OF POWER

публикувано на

|

гледания

От времето на своя пробив MARINA винаги е създавала музика, която съчетава емоционална откровеност, политическа чувствителност и музикална еволюция. Макар и извън рамките на мейнстрийм вълната, певицата успя да запази лоялната си международна фен база. Преди четири години албума Ancient Dreams in a Modern Land тя предложи ясно формулирано артистично и идеологическо изявление – енергичен запис, който вплете теми като идентичност, феминизъм и социална справедливост. 

С PRINCESS OF POWER MARINA преминава в нова фаза. Това е смел и динамичен проект, който поставя в центъра сексуалната позитивност и женската перспектива. Заредени с електро-поп енергия, парчетата се открояват със своите дръзки заглавия и директни текстове, които не оставят място за неяснота. Характерният глас на MARINA тук звучи театрално, сценично и целенасочено претенциозно, а аранжиментът напомня на хибрид между Lady Gaga в най-експерименталната ѝ форма и драматичния размах на Sarah Brightman от края на 90-те.

Текстовете на MARINA тук са по-провокативни и закачливи. Това важи с особена сила за CUNTISSIMO – безапелационно най-запомнящото се парче в албума. Контрастът между съдържанието и начина на поднасяне е също толкова впечатляващ. Вокалните изпълнения звучат ту нежно и иронично, ту експлозивно и величествено, с внезапни сопранови изблици, които карат песните да вибрират с почти оперна интензивност. Цялостната продукция е създадена с ясно усещане за спектакъл и именно това превръща албума в идеален избор за гей клубове, кабарета и изобщо места, където блясъкът и свободата се празнуват шумно. PRINCESS OF POWER не се ограничава само до денс звученето – влиянията му черпят вдъхновение от много по-широк спектър. В основата му се усеща дълбок поклон към британския поп от 80-те години, със звучене, което смесва меланхоличната енергия на онова десетилетие със съвременна продукция. Елементи от по-късните ABBA се прокрадват в богатите симфонични аранжименти и ясно изразената европейска мелодичност. 

Най-съществената трансформация обаче не е в саунда, а в самото настроение. MARINA звучи по-освободена от всякога. В ROLLERCOASTER (парче в духа на Hollaback Girl), тя директно заявява желанията си: секс на пясъка, на тревата, на дансинга – без филтър и без извинения. В CUPID’S GIRL тя залага на сляпата страст под звуците на пулсиращ инструментал. Въпреки това, под повърхността на безгрижния блясък, MARINA остава вярна на себе си – не толерира мъжката глупост и не се притеснява да покаже вътрешната си уязвимост. EVERYBODY KNOWS I’M SAD, на пръв поглед наивна eлектропоп песен, се превръща в искрена и леко горчива изповед. 

Всяка ера на MARINA е като огледало – отражение на нейната емоционална трансформация. PRINCESS OF POWER е не просто един от най-уверените ѝ албуми досега, но и най-светлият. В него няма следа от вътрешни конфликти, останала е само свободата: да бъдеш себе си и да сияеш без извинения.

8/10

Крис Серафимов
Крис Серафимов
Обръща се с еднакво възхищение към класиките от миналото и към съвременните жанрови експерименти, убеден, че стойностната музика съществува във всяка епоха - стига да знаеш къде да я потърсиш. С богат опит като музикален критик, журналист и редактор, както и с познания в рекламата, той вярва, че качествената музикална журналистика има бъдеще в България.
Сподели
Тагове

Последни публикации

Подобни статии