Още през 2007 MGMT се превърнаха мигновено в голямо име на поп сцената с “Time to Pretend” – песен, която озвучаваше всяко второ стойностно парти, както и всеки трети сериал на HBO през следващите години. Кариерата им започна зашеметяващо – договор с голям лейбъл, турне с Radiohead и концерти с енергията на рейв купони. Но Andrew VanWyngarden и Ben Goldwasser никога не са се чувствали особено комфортно с популярността си, а следващите им албуми ставаха все по-предизвикателни за слушателите. И след това се случи пандемията, по време на която групата отново привлече масовото внимание заради неочакван обрат в историята им: една от песните им “Little Dark Age” избухна в TikTok.
Заради това интересът към новия им албум “Loss of Life” не беше никак малък. Истината е, че MGMT можеха да заложат на доказаната формула и да постигнат лесен успех, но вместо това Andrew и Ben са решили да се потопят в по-дълбоки води и в резултат на това издават проект, който демонстрира желанието на дуото да продължи да изследва нови музикални територии, като същевременно запази характерното си психеделично звучене.

Основните теми, с които MGMT се занимават тук са смъртността и човешките взаимоотношения, като най-добрия пример за това е романтичната балада “Dancing in Babylon” – дует с Christine and the Queens. “People in the Streets” пък е затрогващ коментар на обществените вълнения и световната борба за социална и политическа промяна. Парчето съвсем спокойно би могло да се превърне в нов вид активистки химн за чувствителните борци за справедливост.
В музикално отношение „Loss of Life“ обхваща широк спектър от влияния – от глем рок стилистиката на Ziggy-ерата на David Bowie в „Bubblegum Dog“ до фолк мелодиите в „Nothing to Declare„. Всяко парче крие различни пластове продукция, които предразполагат слушателите да слушат отново и отново. Въпреки музикалното си разнообразие, обаче, албумът не успява да остави след себе си достатъчно запомнящи се вокални мелодии. Фокусът му сякаш остава върху любопитните инструментални похвати, но не е изключено да не можете да си спомните нито една мелодия дори след десетото слушане. Въпреки този недостатък, “Loss of Life” успява да демонстрира еволюцията на MGMT като артисти.
В крайна сметка, “Loss of Life” не успява да даде окончателен отговор на въпроса “кои са MGMT като група?”, но може би това не е идеята на албума. Вместо това, проектът утвърждава статута им музикални хамелеони, които не зачитат тенденции и очаквания. Единственото сигурно е истинската им любов към музиката и желанието да изследват дълбините на човешкия опит чрез своето изкуство.
7.5/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.