Allie X – Girl With No Face

публикувано на

|

гледания

и

коментара

Още от първите секунди на “Weird World” интересът ни е спечелен. В аранжимента, вдигащ завесите на новия албум на Allie X, отекват нюанси на “Blue Monday”, а всички знаем, че това е рисковано начинание. Все пак концепцията за модерен проект, изграден върху ню уейв звуци от 80-те може да бъде както грандиозен успех, така и безвкусно разочарование в неправилните ръце. За щастие, Alexandra Hughes е наясно с възможностите си и “Girl With No Face” се оказва магнум опуса ѝ.

След четиригодишна пауза Allie X представя нова версия на себе си, вдъхновена от ранния британски ню уейв. Оказва се, че зад страховитите папие-маше маски тя крие неподозирани качества, които е готова да разгърне пред слушателите – парчетата са написани, записани и продуцирани с чаровен DIY етос и без помощта на почти никакви външни колаборатори. Влиянията на икони като New Order, Kraftwerk и Kate Bush придават чувство за еклектика, а текстовете разглеждат кризите на идентичността, както и тревожните аспекти на съвременното съществуване. 

Алтер-егото на Allie X в “Girl With No Face” е загадъчна нощна фигура от готическа приказка, която прекосява терена на глем рока, синтпопа и диското с подчертано театрален подход. Едновременно загадъчна и автентична, певицата изпълнява пантомима за хроничната болка и нейното нормализиране под звуците на бляскави синтезатори в “Black Eye” (“Hit me with that super pain, ‘cause a hit feels like I’m dancing in the rain”), както и шокираща сатира за телесната дисморфия в овластяващата “Off With Her Tits”. В “John and Jonathan” пък Alexandra се впуска в тънкостите на фенската култура, като си фантазира за автентичността на вниманието, което получава от почитателите си, а в “You Slept On Me” и “Staying Power” се закача с дългогодишните коментари на феновете в интернет по отношение подценяването ѝ на музикалната сцена.

В крайна сметка “Girl With No Face” е нещо повече от поредния поп албум, който ще чуете тази година – с него Allie X преоткрива своята креативност и захвърля очакванията в сенките. Бихме го нарекли творческ бунт или провокация към менахизма на поп машината, но същевременно е и задоволителна алтернатива. Много артисти се връщат към звуците на 80-те, но никой досега не го е правил по този начин.

9/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.

Сподели
Тагове

Препоръчваме:

Скенер: Kate Bush

Скенер е рубриката, в която LOUD преобръща дискографията на култов артист или група с богата история. Резултатът е разбор на творчеството и спестено време...

Нелепият феминизъм на Katy Perry в “Woman’s World”

Винаги е вълнуващо да наблюдаваш как някогашна доминираща сила в музиката си връща трона след период на провали. Макар че терминът "завръщане" се използва...

Музикалната утопия на Mad Cool Festival 2024 – репортаж

Последното издание на Mad Cool Festival в Мадрид се оказа сбъдната мечта за много любители на музиката. Съставът на четиридневният фестивал, който продължи от...

Последни публикации

Подобни статии

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here