Арабската дума ‘dunya’, която означава „този свят“, няма точен аналог на български език. Тя създава усещане за мимолетния характер на земното съществуване, което е в контраст с вечния живот след смъртта, обещан в исляма. За тези, които понасят суровите реалности на живота – войни, бедност, скръб – разбирането за преходността на ‘dunya’-та може да даде утеха. На крехката възраст от 28 години канадско-суданския поет и музикант Mustafa е преминал през целия спектър на човешкото страдание. Известна поговорка гласи, че всяко изкуство е огледало на душата на твореца. В този дух “Dunya” е вдъхновяващ музикален автопортрет, който служи като отражение на неговия житейски опит.

Музикалният стил на Mustafa често е определян като фолк, но не се подчинява на лесна дефиниция. Макар че поставянето му под една шапка с имена като Leonard Cohen и Joni Mitchell навежда към мисълта за общо културно наследство, неговото звучене е уникална смесица от познато и неочаквано. Мелодиите му напомнят за непринудения чар на музиката на Sufjan Stevens, особено в песни като „Name of God“ и „What Good Is a Heart?“. И все пак гласът на канадеца има общо и с интензивността на James Blake, както се вижда в колаборациите им в проекта  „When Smoke Rises“. Музиката в “Dunya” е съвкупност от мултикултурни влияния, вплетени фино – от фламенко аранжимента на „I’ll Go Anywhere“ до традиционните китари от Близкия изток, които се прокрадват в няколко песни. 

Дрезгавите вокали на Mustafa излъчват силна емоционална енергия и въвличат слушателя в свят на дълбока съпричастност. В „What Good Is a Heart?“ той разкрива болезнената празнина, която оставя любовната раздяла, а гласът му трепери от едва сдържана печал. „Imaan“ пък разказва затрогваща история за любов, разкъсана от обществени бариери, като Mustafa тъжи за невъзможността да се преодолее пропастта между семействата. „Gaza Is Calling“ е за палестински приятел от детството, с когото протагониста е загубил връзка, и описва подробно начините, по които продължаващата окупация на Газа е затворила момчето за близост – никакви разговори или подаръци не успяват да премахнат преградата между тях.

Способността на Mustafa да привлича качествени сътрудници от сцената е забележителна. Следвайки стъпките на колаборациите си с James Blake, Sampha и Jamie xx в проекта „When Smoke Rises“, този път Mustafa е събрал още по-впечатляваща дружина от имена, на които се възхищаваме. Сред тях са Aaron Dessner от The National, инди певицата Clairo, електронният визионер Nicolas Jaar, работил с Brian Eno и FKA twigs. В песните ще чуете ѝ гласовете на Snoh Alegra и ROSALÍA, които макар и скрити в микса, добавят още един красив слой текстура и дълбочина на песните.

Пътят на Mustafa е самотен, както в музикален, така и в личен план. Това, че той ни позволява да се докоснем до това лично преживяване, е истински дар. “Dunya” е свидетелство за неговото нарастващо майсторство. И все пак имаме усещането, че той тепърва ще започне да разплита нишките на своя пълен потенциал.

8.5/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.