Годината е 1970 – време на преходи и културни сътресения, които бележат края на две музикални епохи. Докато разпадането на The Beatles се случва бавно, но неизбежно, албумът Let It Be остава тяхното последно послание към света – прощален подарък, обгърнат с надежда. В същото време, новината за края на Simon & Garfunkel шокира музикалната сцена. Те приключват партньорството си с Bridge Over Troubled Water – албум, който отразява вътрешните им конфликти. През 2021 година той заема 172-ро място в престижния списък на Rolling Stone за 500-те най-велики албума на всички времена.
Слушайки Bridge Over Troubled Water, усещането за сбогуване е почти осезаемо. Отделните песни са пропити с меланхолия и копнеж – настроения, които несъмнено са повлияни от събитията през предходните две години. Въпреки че през ноември 1968 година дуото достига върха на своята кариера с два последователни №1 албума, напрежението между тях започва да се усеща. Ангажиментът на Art Garfunkel към филма Catch-22 на Mike Nichols, започнал през януари 1969 година, се оказва повратна точка. Снимките, продължили осем месеца, не само забавят работата по албума, но и разкъсват някога силната връзка между двамата музиканти.
Paul Simon, известен със своя перфекционизъм, поема основната тежест на композирането и аранжирането. Но липсата на Garfunkel по време на записите оставя дълбока следа. В документалния филм на MGM+ от 2024 година In Restless Dreams: The Music of Paul Simon, самият Paul описва напрежението: “Филмът на Art се проточи и това буквално унищожи синхрона ни. Работата в студиото загуби ритъм.”
Въпреки това, когато се завръщат в студиото, Simon & Garfunkel създават шедьовър. Заглавната песен Bridge Over Troubled Water е кулминацията на емоционалната дълбочина на албума. Гласът на Garfunkel предава с поразителна сила усещането за утеха, подкрепен от оркестрация, която достига почти духовна кулминация. Песента е и технически крайъгълен камък – тя използва иновативния за времето 16-пистов запис, разширявайки възможностите на студийната продукция.
Останалите песни в албума разкриват еволюцията на творческия подход на дуото. The Boxer е епична балада, която разглежда темите за борбата и устойчивостта. За разлика от нея, Cecilia носи игривост, демонстрирайки експериментите на Paul Simon с ритми и мелодии. Личната му изповед в The Only Living Boy in New York отразява изолацията, която изпитва по време на отсъствието на Garfunkel. Песента е трогателен поглед към състоянието му в момент на несигурност.
Съчетавайки фолк, рок и госпъл влияния, Bridge Over Troubled Water е не само доказателство за музикалния гений на Simon & Garfunkel, но и културен феномен. С множество награди GRAMMY и признание от критиците, албумът остава не само като заключителна глава в историята на дуото, но и като пътеводител към новата декада – 70-те години, изпълнени с несигурност.