By По време на шестте си години във Fifth Harmony Normani често оставаше в сянка. Но когато през 2018 групата се разпадна, красавицата се превърна във фаворит за солов успех сред меломаните. Колаборациите ѝ с Khalid, Sam Smith и Calvin Harris подхраниха високите очаквания, а през 2019 се появи и първият ѝ соло сингъл „Motivation“ – продуциран от Max Martin, вдъхновен от златната ера на R&B жанра и с видеоклип, напомнящ на емблематичния „Crazy in Love“ на BEYONCÉ. Отстрани бъдещето изглеждаше бляскаво, но изведнъж нещо рязко се промени. Новите проекти секнаха, а дебютният албум така и не излизаше. Разбира се, това предизвика известна реакция онлайн – феновете на певицата в интернет не спираха да споделят разочарованието си, заключвайки, че тя пропилява момента си.
Превъртаме времето до днешен ден и дългоочакваният дебютен проект на Normani – „DOPAMINE“ най-накрая е факт, затрупан от тежестта на големите очаквания. Интернет машината може да бъде брутална понякога – сякаш издига някои артисти само за да ги срине след това. За щастие, Normani се оказа по-силна и днес е готова да продължи, въпреки белезите от личните си борби, като проблемите ѝ с мениджмънта и битката на родителите ѝ с рак.
В „DOPAMINE“ Normani сякаш все още се опитва да открие коя е и да изследва своята идентичност. Албумът се опира в голяма степен на стремежа си да създаде определена атмосфера и настроение. Среднотемповите R&B парчета тук са фокусирани повече върху вайба, а не толкова върху категоричните заключения. Макар да не притежават заразяващата енергия на „Motivation„, песни като „Take My Time„, “Insomnia” и “Lights On” разкриват проблясъци на този потенциал. Те звучат като мост между R&B иконите преди нея (най-вече Janet Jackson) и модерните посланици на жанра, като Kehlani, H.E.R. и SZA. Именно в тези моменти “DOPAMINE” наистина оживява.
Силата на Normani се крие в нейните завладяващи вокали. Макар че диапазонът ѝ не е голям, тя изпълнява песните с майсторска техника, напомняща на Brandy. И все пак албумът не успява съвсем да оправдае всички очаквания – въпреки наличието на няколко силни композиции, албумът не успява да задържи вниманието през цялото време. Песни като „Little Secrets„, приличаща подозрително много на „Commander“ на Kelly Rowland, и дуетът с James Blake „Tantrums“ звучи по-скоро като преднамерен опит за демонстриране на гъвкавост, отколкото като автентична идентичност.
“DOPAMINE” е дебют, който загатва за огромен потенциал, но оставя слушателя несигурен, дали Normani изгражда звученето си на базата на композиторски талант или просто в търсенето на правилната формула. Албумът можеше да се впусне надълбоко в нейните преживявания и емоции през последните години, но вместо това ни дава колекция от приятни песни, които ще забравим след няколко дни. Той вероятно ще задоволи онези фенове, които изгубиха надежда, че някога ще чуят албум от Normani, но се надяваме, че ще се послужи като отправна точка за бъдещ проект, който ще разгърне по–успешно пълния ѝ потенциал.
6.5/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.
