Създадените през 1978 Pulp от Шефилд безспорно са легенди на британската рок сцена. Макар че първите им албуми не успяват да постигнат особен успех, Jarvis Cocker и компания възкръсват като феникс от пепелта през 90-те години и перфектно улавят духа на времето, а влиянието им върху алтернативната музика е неоспоримо.
Класиката
Different Class (1995):
Забравете за лидерите на бритпопа, Pulp са от съвсем друга класа. “Different Class” не е просто страхотен албум, а един от най-великите албуми на 90-те. Докато Blur и Oasis губят времето си в конфликти, Pulp нахлуват, грабват короната и радостно отскачат в бъдещето. От емблематичната обложка до острите като бръснач текстове и хитовите мелодии – всичко в този албум е на ниво. “Different Class” веднага се превръща във фаворит на критиците, но и завладява въображението на милиони слушатели по цял свят. С остроумие и сарказъм записът рисува реалистична картина на живота в Англия през 90-те. Въпреки че много бритпоп албуми не остаряват достойно, “Different Class” звучи още по-актуално днес с острите си коментари за все по-разделеното общество.
Задължителният
His ‘n’ Hers (1994):
Въпреки 15-те си години на сцената, Pulp остават скрити в ъндърграунда, преди “His ‘N’ Hers” да избухне на сцената. Албумът се възприема, като началото на нова ера за бандата, а парчетата засягат теми като изгубената невинност и воайорството. В този проект Jarvis Cocker, Russell Senior, Candida Doyle, Nick Banks и Steve Mackey намират начин да възродят групата и да преоткрият идентичността си като музиканти. Продуциран от Ed Buller, който по-късно ще работи и със Suede, “His ‘N’ Hers” носи духа на легенди като David Bowie и Roxy Music, като същевременно си проправя свой собствен път в историята на музиката.
Препоръчителните
This Is Hardcore (1998):
Три години след триумфа на “Different Class” Jarvis Cocker e оплетен в наркотична зависимост и решен да сподели циничното си мнение за порнографията. “This Is Hardcore” преобръща изцяло очакванията на публиката – бритпоп блясъкът е изчезнал, заменен от чувства на разочарование и отчаяние. Албумът звучи като елегантна раздяла с цялата сцена и краят на една ера. Някои го наричат метафорично рокендрол самоубийство, което е разбираемо, предвид факта че песните разкриват по безпощаден начин низините, до които води хедонизма на 90-те. От музикална гледна точка “This Is Hardcore” е доказателство, че по онова време Pulp нямат намерение да спрат да се развиват, дори ако това означава да навлязат в некомфортни територии.
We Love Life (2001):
След интензивните записи за “This Is Hardcore” Pulp правят рязък завой. Последният им албум “We Love Life” заменя мрака от предишния албум с лека и спокойна атмосфера. Изтощени от “This Is Hardcore”, британците търсят нов подход, вдъхновен от природния свят. Албумът е оптимистично преживяване, което изследва влиянието на природата върху живота ни. Характерното за групата тежко синтезаторно звучене е заменено от струнен оркестър, хорове и птичи песни, а зад страхотния звук стои продуцента Scott Walker. На по-дълбоко ниво “We Love Life” е албум за остаряването и житейските избори, в който приемането надделява над страха.
Останалите
Дебютният албум на “It” (1983) е психеделична интерпретация на звученето на Leonard Cohen и The Smiths. “Freaks” (1987) задълбава в много по-мрачно звучене, контрастиращо с предшественика си. В “Separation” (1992) Pulp започват да правят крачки към намирането на стила, с който ще станат известни и да намират нови начини да презентират еклектичната си смесица от влияния.
Скенер е рубриката, в която LOUD преобръща дискографията на култов артист или група с богата история. Резултатът е разбор на творчеството и спестено време за вас, което бихте отделили за търсенето на най-якото и интересното за слушане.