Още през 2010 музиката на John Grant ни спечели със завладяваща смесица от интелигентност и уязвимост. Тогава “Queen of Denmark” се превърна в един от най-отличителните албуми на алтернативната сцена. 14 години по-късно американецът е все така открит за емоционалния си свят и продължава да разглежда теми, като своята сексуалност, зависимости, тревожност и дори ХИВ диагнозата си. Докато някои слушатели намират утеха в суровата искреност на неговите признания, други са привлечени от експерименталния му творчески дух.
“The Art of the Lie” продължава да върви по този път, като преплита разнообразни музикални влияния с две основни лирически теми: трайният отпечатък на преживяното в детството и настоящата политическа безредица в Америка. Самото заглавие на албума, референция към книгата на Donald Trump “The Art of the Deal”, загатва че проектът ще ни занимава с възхода на консервативното движение в САЩ.
Продукцията е дело на Ivor Guest, работил по последния албум на Grace Jones “Hurricane”. Той е създал най-силния в инструментално отношение проект на John от “Pale Green Ghosts” насам. “The Art of the Lie” пулсира с космически синтезатори и дръзки електроники в духа на 80-те години. Тези хрумвания са съчетани със задушевни балади, изпълнени с драматизъм. И въпреки че най-експлозивните моменти на албума достигат до катарзис, от всеки ъгъл дебне сянката на безпокойството; това чувство достига своя пик в “The Child Catcher” – песен, която е толкова смразяваща, колкото подсказва и нейното заглавие.
Текстовете на John Grant са остър социален коментар (в унищожителната “Meek AF” музикантът разобличава лицемерието на белия християнски национализъм), но и споделят за личните му борби. Трилогията от песни “Father”, “Mother and Son” и “Daddy” пък ни сблъскват с родителството и потиснатата травма от детството – “Father” e носталгична балада, описваща тъгата от загубата на родител, преди да направи рязък завой с гневно обвинение към организираната религия. В “Mother and Son” се намесва и хомофобията в околния свят, а “Daddy” обожествява бащината фигура. Не липсват и моменти на музикално безгрижие – в “All That School For Nothing” и “It’s a Bitch” записаните с вокодер вокали се преплитат с ледени електроники, които ще ви изненадат с енергията си.
Силата на John Grant винаги е била в умението му да съчетава хумора с мъката. Израснал в консервативно религиозно семейство, в което сексуалността му е била осъждана, американецът продължава да анализира емоционалния път, през който е преминал. “The Art Of The Lie” е резултат от това. Шестият соло албум на артиста навлиза още по-дълбоко в неговата психика, като предлага най-вълнуващата му музика от години насам.
8.5/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.
