Дебютният солов албум на Olly Alexander излиза в момент, когато кариерата му е на кръстопът. Само преди няколко години изглеждаше, че той е на върха на успеха – след като впечатли публиката и критиците с ролята си на Ritchie в сериала на Channel 4 It’s a Sin. Той не само му донесе номинации за престижни награди, но и го утвърди като ярко присъствие както на телевизионната сцена, така и в музикалния свят.
През 2010-те Olly достигна световна слава като фронтмен на Years & Years – група, която натрупа серия от хитове. Впоследствие проектът еволюира в негов солов проект, позволявайки му да изрази още по-дълбоко личната си визия за музиката. Последният албум на Years & Years, Night Call, не успя да повтори триумфа на предшествениците си, а миналата година Olly реши да поеме ново предизвикателство, като представи Обединеното кралство на песенния конкурс Евровизия. Очакванията към него бяха високи, но участието му се озова в сянката на политически спорове, породени от присъствието на Израел в надпреварата. В крайна сметка той завърши на разочароващото 18-о място – резултат, който разпали поредния дебат около представянето на Великобритания на конкурса.
Polari е продуциран от изключително търсения Danny L Harle – визионер, чиято дискография обхваща широк спектър от жанрове и артисти, включително Yeule, Liam Gallagher и Dua Lipa. Harle е дълбоко свързан с PC Music сцена, където често работи в тясно сътрудничество с AG Cook – основополагаща фигура в звученето на Charli XCX. Тази близост не е случайна – Danny споделя сходен експериментален, но достъпен поп подход. В най-добрите си моменти албумът преосмисля клубна музика от миналото през призмата на модерния поп, придавайки ѝ свежест и съвременен заряд.
Polari предлага някои наистина силни моменти, които грабват вниманието с изненадващи емоционални нюанси. Cupid’s Bow улавя специфичната тръпка на нощен гей крузинг. В същото време Whisper in the Waves изпъква с хипнотичен аранжимент, напомнящ за студеното усещане на ранните синтпоп класики. Сред най-интересните моменти се нарежда и Miss You So Much, която изненадва със своята изтънчена мелодия – далеч по-сдържана от типично кичозното звучене на итало-диското, от което очевидно черпи вдъхновение. Осезаемата меланхолия на Beautiful добавя още един емоционален пласт към албума, като резонира дълбоко с ефирните си вокали.
Въпреки тези силни моменти, някои песни оставят усещането за необлемисленост. Албумът изобилства от интересни звукови решения, но не всички тракове разполагат с достатъчно силни мелодии, които да завършат кръга. Макар Harle и Alexander очевидно да се забавляват, изграждайки тези пищни електронни пейзажи, понякога липсва допълнителната композиционна дълбочина, която би направила албума по-завладяващ.
Olly Alexander очевидно търси баланс между артистичната авантюра и масовата привлекателност – стремеж, който личи както в колаборацията му с Danny L Harle, така и в участието му в Евровизия. Това двойно усилие е предизвикателство, което не винаги води до успешно съчетание. Polari има своите силни моменти, но си остава повече “приличен” отколкото “изключителен”.
