By Звездата на Sabrina Carpenter изгря стремглаво това лято. Към този момент музиката на певицата продължава да доминира в радио ефира и стрийминг платформите. Заразното добро настроение на „Espresso“ и чувствените мелодии на „Please Please Please“ ни преследват, където и да отидем. Тези оглавяващи класациите сингли затвърдиха статута на певицата като един от най-харесваните поп артисти на годината. С дългоочаквания си шести албум на хоризонта е очевидно, че тя е готова да издигне кариерата си до нови висоти.
Суровият и непочтен чар на Sabrina Carpenter прозира и в нейната музика. Русата красавица разказва в песните си за възходите и паденията във връзките със смела откровеност и мръснишко чувство за хумор. Нейните текстове са често обогатени с референции към съвременната култура и сексуални намеци, които спомагат за едно по-забавно слушане. Строфите ѝ са лишени от преструвки – те звучат по-скоро като емоционалните и страстни мисли на една 25-годишна жена, която се лута на объркващата дейтинг сцена.
В „Short n’ Sweet“ Sabrina вдига мерник на измамния свят на “softboi” архетипа и трансформира романтичния нихилизъм в колекция от лесносмилаеми поп парчета. От фронтовата линия на съвременната романтика тя споделя комични истории за разочароващи връзки и афери… преди да продължи да се замесва в още такива. Онзи мъж, който не може да направи разлика между „there“, „their“ и „they are“? Да, той е класик. Но кой може да обвини едно момиче, че иска да се забавлява? Sabrina Carpenter не се преструва, че собствената ѝ история не е пълна с абсурдизми – ако “Short n’ Sweet” имаше подзаглавие, то вероятно щеше да е: “Мъжете са глупави… но и аз също”.
Способността на Sabrina Carpenter да бъде едновременно campy и остроумна блести в целия албум. В един от най-запомнящите се моменти – акустичната „Dumb & Poetic“ – певицата обвинява язвително партньор, който прикрива манипулативните си постъпки зад фасадата на духовно просветление. От другата страна стоят песни като енергичната сякаш излязла от албум на Carly Rae Jepsen „Juno”, в която Sabrina въздъхва кръсноречиво „I’m so fuckin“ horny“. „Bed Chem“ е още един пример за нейния шеговит подход. Думи като „Where art thou? Why not uponeth me?“ внасят нотка шекспировски привкус към иначе забавната и секси музика. И все пак „Espresso“ си остава вероятно най-хитовата песен в този албум. Тя перфектно синтезира поп пейзажа на това лято: захаросаните й строфи са точно това, от което имахме нужда през тези месеци.
Прескачането между жанрове този път е по-плавно, отколкото в разпокъсания предшественик “emails i can’t send”, благодарение на развитата ѝ персона, която оцветява всяко парче. Именно така експерименти като кънтри парчето „Slim Pickins“ успяват да отразят подобаващо закачливото настроение на албума и дори да го издигнат. Откриващата “Taste” пък би могла да мине за стадионно рок парче, ако китарите бяха една идея по-тежки.
Макар че “Short n’ Sweet” не успява да достигне върха на поп съвършенството, загатнат от първите му сингли (“Espresso” и “Please Please Please”), той все пак е удоволствие за слуха. Sabrina Carpenter затвърждава успешно своята уникална идентичност на конкурентната поп сцена, като предлага свеж антидот на преобладаващите меланхолични тенденции през последните години. Нейното слънчево звучене и заразителната ѝ енергия я открояват сред съвременните изпълнители.
8/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.
