Изкушението да започна това ревю с изброяване на поразителните текстове на Self Esteem е голямо. Както и очаквахме, Rebecca Lucy Taylor продължава да съчетава остра ирония с болезнена уязвимост. Подобно на главната героиня от сериала Fleabag, A Complicated Woman не се страхува да надникне под повърхността на съвременната женственост и да изложи нейните парадокси без извинения. Албумът е пропит с гняв, който не се изчерпва с личното, а се простира до глобалното. Повтарящите се образи на ножове из текстовете на песните са символ на раните, които не винаги са видими, но са съвсем реални.
Докато Prioritise Pleasure беше вихрушка от непредсказуеми поп парчета, който улавят емоционалната многопластовост на съвременната жена, новият A Complicated Woman бележи известен обрат – в него отсъства първичният изблик на енергия, характерен за предшественика си. Откриващите парчета I Do and I Don’t Care и Focus Is Power задават посоката с хипнотична повторяемост в текста, носена от въздействащ женски хор. И все пак, албумът на моменти допуска и компромиси – пищните аранжименти понякога поглъщат деликатните емоции на някои песни. Един от примерите е If Not Now, It’s Soon – балада, която изследва темата за търпението и вътрешната устойчивост. Иронично, именно в мащабната продукция се размива нейната крехка идентичност. Макар че критикуването на интензивността в подхода на Self Esteem може да се тълкува като неразбиране на самата същност на нейната музика, A Complicated Woman показва възможните рискове на максимализма. Когато всичко е грандиозно, шумно и заредено със силни емоции, съществува опасност същинското послание да се загуби.
Пример за добър баланс между експресивност и дълбочина е The Curse – завладяваща песен, в която Rebecca изследва сложната си връзка с алкохола. Тя избягва клишетата, избирайки вместо това уязвимост. С категоричното си послание песента Mother се превръща в израз на твърдо поставени граници в интимните отношения. Парчето, задвижвано от неустоим денс ритъм, съчетава енергията на Charli xcx със саморефлексията, характерна за Self Esteem. Lies също залага на клубно звучене, но под повърхността ѝ се крие болезнено изследване на вкоренени модели на поведение – склонността да поставяме собствената си стойност под въпрос и онова принудено ‘усмихни се и се прави, че всичко е наред’, дори когато вътрешно кипиш.
Една от най-големите сили на Rebecca Taylor като автор на песни е нейната непредсказуемост. Докато суровата уязвимост в хита I Do This All The Time дефинираше предходната ѝ ера, третият ѝ албум изненадва с още по-смели ходове. Най-неочакваният момент идва със 69 – задъхана възхвала на сексуалността, която изследва разнообразието на секс позите и преобръща клишето в заглавието със забавното признание: “the only thing i hate / ‘cause i can’t concentrate”.
Макар и лишен от експлозивната енергия на Prioritise Pleasure, A Complicated Woman впечатлява с концептуална последователност и лирическа дълбочина. Той не надгражда предишната ѝ работа, а по-скоро пренарежда приоритетите, поставяйки на преден план вътрешните конфликти и емоционалната уязвимост. Да, пищната продукция понякога поглъща фините нюанси, но в ядрото си албумът е искрено изследване на съвременната женственост – с всичките ѝ парадокси, гняв и нежност.
