WILLOW не е от артистите, които се вписват лесно в рамки. Кариерата ѝ започна с гръм и трясък през 2010, когато хитът “Whip My Hair” я превърна в най-младия изпълнител с двойно платинен сингъл. Парчето бе посрещнато с противоречиви реакции, които почти отказват тогава 10-годишното момиче от музикалните ѝ мечти. Пет години по-късно, обаче, тя придобива нова смелост и решава да докаже на всички, че няма как да бъде дефинирана завинаги от първата си песен. Дебютният албум бележи началото на една непрекъсната еволюция – от алтернативно R&B (в “Ardipithecus”), през соул рок (в “The 1st), арт поп (в “WILLOW”) и пънк рок (в “lately I feel EVERYTHING”) до гръндж (в “<COPINGMECHANISM>”).

За никого не е тайна, че WILLOW е част от известно холивудско семейство. Именно затова тя често е обвинявана, че кариерата ѝ е дадена наготово. Предвид отказа ѝ да издава музика за класациите, обаче, тези критики са по-скоро несъстоятелни. Инстинктът ѝ да експериментира с различни стилове през последните 10 години също е доказателство, че певицата е в бизнеса заради самото изкуство, а не заради славата.

“empathogen” e поредния смел завой в кариерата на WILLOW, който ще изненада  най-вече почитателите на последните ѝ два албума. 12-те парчета черпят от широка палитра от влияния, но на преден план излизат джаз и инди рок нюансите. Заглавието ясно отразява водещата тема на албума – емоционалното разбиране и откритата връзка със слушателя. Тази енергия се пренася и в самата музика – еклектична комбинация от неравноделни ритми, деликатни пиано мелодии, емоционални вокали и органична продукция.

Новият проект на WILLOW може да се похвали с разнообразие от звуци. Откриващата песен “home”, записана в колаборация с Jon Batiste, съчетава с лекота джаз и алтърнатив и задава тона за разгръщането на един запис, пътуващ през познати и непознати измерения. Композициите звучат едновременно изчистено и многопластово и се разгръщат допълнително при по-задълбочено слушане. Дори най-кратките песни имат какво да кажат – продуцираната от Eddie Benjamin “down” и акустичната “ancient girl” изобилстват от съдържателност и креативност, въпреки своята дължина от едва 1 минута. Сингълът “symptom of life” провокира със запомнящ се текст за примките на консуматорството, докато припева се извива върху насечен ритъм. “false self” от своя страна успява да построи мост между новото звучене и изминалите ери от кариерата на WILLOW – енергичните барабани и суровите китари са в духа на “<COPINGMECHANISM>”, докато вокалните хармонии напомнят на ефирния арт поп от едноименния ѝ албум. 

“empathogen” е свидетелство за израстването на WILLOW и отказа ѝ да играе според очакванията на публиката. Вместо на разтърсващи рок рифовe, този път звездата е заложила на изтънчени джаз похвати и музикантски аранжименти. Този изненадващ преход може да изненада феновете, свикнали със звученето на последните ѝ издания, но и подчертава способността на WILLOW да преоткрива себе си отново и отново през призмата на различна музикална палитра.

8/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.