By С Mad!, своя 26-ти студиен албум, Sparks отново показват защо са едни от най-непредсказуемите имена в поп музиката. От 70-те години насам, братята Ron и Russell Mael създават свят, в който традициите са нещо, което постоянно се преосмисля. Още с пробива си във Великобритания, дуото е доказало, че не се вписва в стандартните рамки на глем рока. Оттам нататък кариерата им се разгръща като непрекъснато търсене – от електронните експерименти на No.1 in Heaven, през класическата помпозност на Lil’ Beethoven, до филмовия размах на мюзикъла Annette.
Mad! запазва всички отличителни черти на Sparks – интелигентно изградени композиции, саркастично остроумие и неподражаем вокален стил – но ги поставя в контекста на модерна продукция. Това е музика, която звучи съвременно, без да жертва уникалната идентичност на създателите си.
Албумът започва с Do Things My Own Way – парче, което задава както познатата ексцентрична енергия, така и желанието на братята Ron и Russell да навлязат в нови музикални територии. Този порив към експериментирането намира ярък израз в Hit Me, Baby – композиция, която залага на индъстриъл рок и напрегнати синтове. Текстът ѝ провокира със смелото съчетание на насилие и чувственост, кулминиращо в образната реплика: “Nightmare seems so real, and yet, it’s getting weirder, and my bed is wet.”
Сред акцентите в албума изпъква Don’t Dog It – може би най-амбициозната композиция тук. Песента съчетава синтезатори, джазови елементи, оркестрации и театрални вокални хармонии. Това е динамично и жизнено парче, което умело преминава през няколко настроения, без да губи фокус или идентичност. Албумът прави драматичен емоционален завой с Running Up A Tab At The Hotel For The Fab – композиция, която навлиза в по-мрачна територия. Със своята иронична перспектива върху съвременната мачо култура, песента рисува образа на един съвременен антигерой, изгубен в илюзии. Russell демонстрира своята харизма, водейки ритмичната композиция с увереност и чувство за хумор. Универсалността на вокалиста е още по-очевидна при прехода към My Devotion, където той залага на деликатна романтика, преди да премине по-късно към експресивната и по-груба вокална атака на I-405 Rules.
Къде се нарежда Mad! в съвременния канон на Sparks? Това не е албум, който разтърсва с неочаквани идеи по начина, по който го направи колаборацията им с Franz Ferdinand FFS, нито пък носи същия ексцентричен чар, който направи The Girl Is Crying In Her Latte толкова запомнящ се. И все пак, Mad! категорично свидетелства, че Ron и Russell Mael продължават да творят с любопитство и непресъхваща енергия.
