Петте години между The Slow Rush и новия Deadbeat бележат период на трансформация и стратегическо преориентиране за Tame Impala. През това време Kevin Parker излезе от изолираната си студийна лаборатория и се впусна в серия от високопрофилни сътрудничества с Gorillaz, Dua Lipa и Justice. Deadbeat звучи като естествено продължение на тази посока. Докато ранните записи на Tame Impala бяха саундтрак на саморефлексията, обгърната в психеделичен рок, Deadbeat улавя изгрева над т.нар. ‘bush doof’ – пустинните рейв партита в Австралия, за които Kevin Parker все по-често говори.
Deadbeat започва да си играе с очакванията още от първите секунди. Интрото на My Old Ways създава усещане за интимност, но тази илюзия бързо се разсейва. С бавно издигащата си продукция песента постепенно влиза в рамките на познатото звучене на Tame Impala, този път облечено в по-електронен аранжимент. “Wish I had someone else to blame, признава Kevin, преди да се подхлъзне към фаталистичното “Temptation once again… always f**ing up to something” – редове, които очертават емоционалното ядро на албума. Пиано рефренът, който закотвя песента, постепенно се разгръща до хедонистична кулминация.
След това парчетата започват да се преливат едно в друго с хипнотична последователност, обединени от повтарящи се пиано мотиви. Понякога тази хомогенност заличава индивидуалността на отделните композиции, въпреки опитите на Parker да компенсира с мелодични и запомнящи се рефрени. Сред по-отличимите моменти е Dracula – внимателно изграден поп сингъл, продуциран с хирургическа прецизност, който сякаш намигва към школата на Max Martin. Loser добавя меланхолично фънк отклонение и внася човешка топлина в иначе съзерцателния саундтрак на вътрешното разпадане. А See You On Monday (You’re Lost) залага на изчистен синт минимализъм и изпъква с красиви вокални моменти.
Голяма част от музиката в Deadbeat изглежда създадена за преживяване в строго определен контекст. Това е саундтрак за нощни партита, скъпи озвучителни системи и синхронизирани светлини. В такава среда тези песни вероятно ще оживеят, ще пулсират и ще предизвикват колективен транс. Извън нея те се свиват до технически безупречни, но често дистанцирани конструкции. Kevin Parker не се опитва да го прикрие; напротив, досега вместо с традиционни концерти, той промотира Deadbeat чрез серия от DJ сетове.
Deadbeat бележи момента, в който Tame Impala окончателно скъсват със своите корени. В албума отсъстват характерните китарни линии и онази свободна органичност, която правеше ранните им записи вълнуващи и непредсказуеми. Вместо това Deadbeat звучи като изцяло електронна интерпретация на Tame Impala – прецизно композирана и безупречно изпълнена, но на осезаема дистанция от миналото. За едни слушатели това ще прозвучи като предателство, за други – като естествена еволюция.
