От дебюта си насам Tyler, the Creator е обсебен от необходимостта да се развива и да не се поддава на комфорта да останеш на едно място. Първият му микстейп „Bastard“ (2009) беше груб прочит на неспокойното му сърце, в което още тогава видяхме млад артист, изпълнен с гняв и амбиция. Оттогава Tyler се стреми да се освободи от очакванията, като с всеки следващ проект се опитва да направи нещо по-голямо. Възможността за потъване в блатото на инерцията е най-силният му страх. Воден от това опасение, той непрекъснато създава смели творби. Новото му начинание „CHROMAKOPIA“ не e изключение.
За да разберем нагласата на Tyler, the Creator в осмия му албум, първо трябва да разгледаме тънкостите на неговото минало. Дебютният му проект “Bastard”, който вече споменахме, освободи дълго потискани бурни емоции. Макар че голяма част от този микстейп гъмжеше от сцени на въображаемо насилие, женомразство и хомофобия, той преследваше и друга цел – да задълбае в по-тъмните кътчета на психиката му. Все пак сред този хаос се откроиха неподправените моменти, които разкриха личните болки на Tyler, особено в отношенията с родителите му. Отвъд провокацията, младият артист се бореше със самия себе си открито.
Албумът от 2011 година, последвал „Bastard“ – „Goblin“, продължи да разплита темата за семейно огорчение. В парчето „Yonkers“ той язвително рапира: „Fuck the fame and all the hype, G / I just wanna know if my father would ever like me / But I don’t give a fuck, so he probably is just like me.“ Това е фраза, която отеква в цялата му дискография. През годините музиката на Tyler не спираше да се развива – от разтърсващо експерименталния “Cherry Bomb“ (2015) през интроспективната сърдечност на “Flower Boy“ (2017) до наситения калейдоскоп на “IGOR“ (2019) и “CALL ME IF YOU GET LOST“ (2021). Днес, вече на 33 години, бившият провокатор решава да погледне още веднъж назад с нова изглежда гледа назад с нова зрялост.
“CHROMAKOPIA” сваля гордостта, за да разкрие нещо по-интроспективно. До голяма степен албумът повтаря атмосферата на “IGOR“, потопена в мелодични текстури, които звучат едновременно свежо и познато. Музиката изпъква с характерните особености на Tyler, the Creator: богати нео-соул нотки, тежки строфи, изпълнени със стоманена твърдост, и често повтарящите се теми за изолация, самоунищожението и отдръпването от света.
Първият глас в “CHROMAKOPIA“ е познат – майката на Tyler, Bonita Smith, чието присъствие винаги е било замесено в историята му. Тя е постоянен спътник и символ на гордост и любов в един живот, белязан от липса. Бащата на Tyler, The Creator никога не е бил в картинката – той е липсваща фигура, на което рапъра се възмущава в първите си микстейпове. Bonita, от друга страна, винаги присъства на церемониите по награждаване до него, а лицето ѝ грейва от гордост при всеки нов успех, който сина ѝ постига. В целия “CHROMAKOPIA“ съветите на майката носят едновременно топлина и мъдрост – от предупрежденията ѝ относно фенките и съмнителните счетоводители до молбата за внук. И все пак има един момент на пронизваща искреност, в който тя споделя на Tyler, че прилича на баща си – човекът, който винаги е отсъствал от живота му. В парчето “Like Him“ артистът признава бремето на израстването без бащина фигура. Думите на рапъра тук са като танц между търсенето на идентичност и намирането на милостта да простиш.
Друг впечатляващ момент от албума е водещият сингъл “Noid“, в който Tyler, the Creator размишлява върху параноята и отчуждението, които съпътстват славата. Суровото lo-fi звучене на песента носи ясно изразен характер, като същевременно черпи вдъхновение от дълбок извор: колоритната музика на Замбия от 70-те години на миналия век. Чрез семплирането на „Nizaka Panga Ngozi“, изпълнявана от Paul Ngozi, Tyler отдава почит на енигматичния жанр zamrock, възникнал по време на културния ренесанс на Замбия след придобиването на независимостта. Този поклон не само служи за съживяване на звука, който някога е отразявал политическото и културното събуждане на нацията, но и за връщане на неговия революционен дух.
Специално споменаване заслужава и парчето “Hey Jane”, което разглежда проблемите на непланираната бременност по личен и въздействащ начин. Достоверността на историята е засилена от редица явни биографични детайли, които принуждават слушателя да се замисли къде е границата между истината и измислицата. Tyler неочаквано се оказва отговорен за последствията от секс с жена, която едва познава, и това го кара да се сблъска със страховете от бащинството. Той разсъждава върху тежестта на думите си, като осъзнава, че финалното решение не зависи от него. Заключителните му думи са: „Look Jane, it’s your choice at the end of the day / Just know I support either way, no pressure.“ Темата за евентуалното родителство преминава през целия албум “CHROMAKOPIA”. В „Judge Judy“ Tyler, the Creator описва хаотичен романс със свободолюбива жена, която отразява собствената му нерешителност по отношение на обвързването, като загатва, че тя също може да се изправи пред перспективата за майчинство.
Не на последно място, символично е парчето „Take Your Mask Off“, не само заради връзката с обложката на албума, а и заради дисекцията, която Tyler прави на съдбите на различни герои: бъдещ гангстер с добро възпитание, хомофобски свещеник, който крие истинската си сексуална ориентация, и майка, чиято радостна фасада прикрива копнеж за бягство. В парчето артистът призовава героите, а може би и себе си, да свалят маските си и да се изправят пред истината.
В началото творческите импулси на Tyler, the Creator често бяха задвижвани от яростна враждебност – ответна реакция към стреса, който го заобикаля. Днес той е един различен човек и артист и “CHROMAKOPIA” е поредното свидетелство за еволюцията му, през което ясно усещаме, че той е способен да използва артистичния си устрем без влиянието на този гняв. След 15 години на сцената той е готов да истинската си същност.
8.5/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.
