Завръщането на електроклаша

публикувано на

|

гледания

и

коментара

Годината е 2024 и носталгията, която дефинира тенденциите в модата, музиката и културата като цяло, започна да ни връща в средата на 2000-те години. Брандът Von Dutch, чиито емблематични шапки се носеха от всички звезди (от Jay Z до Britney Spears) се върна в светлината на прожектори, възроден от Gen Z след дълъг период на забвение, а Kim Kardashian и Paris Hilton възродиха велурените анцузи за колекция на SKIMS.

Ренесансът на Von Dutch, обаче, не е само в сферата на модата. На 22 февруари Charli XCX събра 400 от най-верните си фенове от Ню Йорк в склад, който беше трансформиран за горещо рейв парти, организирано от Boiler Room. Дрехите и аксесоарите бяха белязани от ретро щампи, Y2K слънчеви очила, тениски с дръзки лозунги и шапки Von Dutch. “Von Dutch” е и заглавието на водещия сингъл от предстоящия шести албум на Charli “BRAT”, който е вдъхновен от клубните класики на миналото. Парчето е ударно – с пулсиращ бийт, агресивни синтове и минималистична структура, дори за стандартите на XCX. Дръзкия текст е изпят с auto-tune и attitude, напомнящ на вокалите на Kesha и Lady Gaga около 2010 година, а текстът намигва към годините на “Blackout” на Britney Spears, когато медиите и папараците са обсебени от celebrity културата.

Успехът на таблоидите през 2000-те години беше интересен феномен – звездите се раждаха от скандали също толкова бързо, колкото и изчезваха от тях. През 2007, след като преживя безмилостно отношение от страна на медиите и претърпя публичен психически срив, Britney Spears издаде албума “Blackout”. Ударните бийтове, индустриалните електроники и роботизираните вокали бяха вдъхновени от ъндърграунд течения, които са озвучавали алтернативни пространства години по-рано. 

Много от отличителните елементи на албума могат да бъдат проследени до разнородна група от DIY артисти от Ню Йорк, Детроит, Германия и Холандия, които често биват дефинирани като част от електроклаш. Самият жанр електроклаш е особено явление – синтезаторните му линии са извлечени от синт-попа на 80-те, а суровата му продукция е вдъхновена от ранния синт-пънк. Новаторското нещо са вокалите – електроклаш артистите често прескачат границата между говорене и пеене, а монотонния им подход допълва още по-безумните текстове, които са сатира за живота на богатите и известните.

Прологът към окончателното навлизане на електроклаша в поп музиката, обаче, не е “Blackout”. Madonna е първият голям поп изпълнител, който канализира звученето на жанра в музиката си. “Music” (2000) и “American Life” (2003), създадени с помощта на френския продуцент Mirwais Ahmadzaï, са поп албуми в основата си, но експериментират с фънк, хаус, кънтри, фолк и електроклаш звуци. Еклектичната насока на тези албуми привличат противоречиви реакции по онова време, тъй като тогава широката публика може би все още не е готова за навлизането на електроклаша в мейнстрийма. Ревюто на списание Rolling Stone за “American Life” започва с думите: “Десетият албум на Madonna не е кой знае какво – европейско техно, разтичащо се по струните на акустични китари – но определено е символичен момент в популярната култура.”

Години по-късно, след като Timbaland също навлиза на денс сцената с хитове като “SexyBack” на Justin Timberlake и авторското “The Way I Are”, а Britney триумфира в “Blackout”, редица поп звезди възприемат елементи на електроклаш звученето. Пулсиращите денс ритми, хапливите текстове и роботизираните вокали стават част от ДНК-то на Kesha, Black Eyed Peas и Rihanna. И все пак сред новите поп звезди от тази ера Lady Gaga е артистът, който в най-голяма степен въплъщава духа на електроклаша. Първите ѝ два проекта “The Fame” (2008) и “The Fame Monster” (2009) срещат звученето на жанра с вечни мелодии и авангардни модни решения.

До края на 2011 електроклашът изчезва от мейнстрийма, изместен от по-леснослушаемия EDM. Britney издава “Femme Fatale”, чиито дъбстеп брейкдауни сигнализират началото на нова ера в историята на поп музиката, захранена от почерка на продуцента Skrillex. От другата страна на същата монета се намира “We Found Love” на Rihanna и Calvin Harris, която залага на фестивална хаус атмосфера, която ще владее радио класациите през първата половина на новото десетилетие. 

Днес наблюдаваме носталгично завръщане към паметните моменти от електроклаш годините. Ярък пример за това е изгряващото дуо Snow Strippers от Детроит, съставено от продуцента Graham Perez и вокалистката Tatiana Schwaniger – тяхната музика е сурова, небрежна и lo-fi. Хип-хоп сцената също изглежда отворена към такъв кросоувър – дуото продуцира парчета от албума “Pink Tape” (2023) на Lil Uzi Vert. А на мейнстрийм сцената Charli XCX сякаш ще се отдаде на упадъчната клубна естетика и първичната енергия в предстоящия си албум “BRAT”, който очакваме през юни. При излизането си той може би ще се превърне в първия голям поп албум с електроклаш звучене от повече от десетилетие насам.

Сподели
Тагове

Препоръчваме:

Sia – Reasonable Woman

Кариерата на Sia започна преди повече от две десетилетия под звуците на acid jazz и downtempo електроника. В един момент, обаче, почти случаен обрат...

ZAYN – ROOM UNDER THE STAIRS

Кънтри и фолк едва ли са първите жанрове, които ви идват на ум, когато си помислите за ZAYN, но тяхното влияние е безспорно в...

Албумите на 2021 година

2021 година беше паметна. Докато изживявахме загубата на света такъв, какъвто го познаваме, изкуството ни даде възможност да забавим темпото, да се обърнем към...

Последни публикации

Подобни статии

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here