Подходих скептично към “The Maybe Man” поради видимото нежелание на AJR да се развиват през последните години. Братята от Ню Йорк откриха разпознаваемото си звучене още преди години, но стила им бързо се изтърка и това започна да си личи и по отчаяните им опити да останат актуални чрез безумни текстове, споменаващи Ed Sheeran и Beats by Dre. И въпреки впечатляващите им стрийминг постижения, липсата на интерес от страна на музикалните медии и дори в TikTok показва наличието на сериозен проблем.
AJR заемат особена позиция в музикалния пейзаж, изгубени между длъжността си към модерния поп и липсата на принадлежност към конкретна съвременна сцена. Въпреки резервите си, не криех симпатиите си към определени моменти от предишния им албум “OK ORCHESTRA”. Отказването да пораснеш и да се изправиш пред предизвикателствата на живота на възрастните е валидна тема, с която тогава резонирах, във вихъра на собствените ми бурни преживявания. Днес, обаче, съм на друго място в живота си, а AJR продължават да циклят върху същите теми.
Заглавната песен “Maybe Man” дава изненадващо начало на албума, загатващо евентуална еволюция в музикален план, но малко преди финала кулминира с обичайните dub елементи. А оттам нататък всяко парче сме го чували с друг текст, а всяка мелодия звучи изключително познато. Липсват особено оригинални идеи, въпреки че парчета като “The Dumb Song” и “Turning Out (Part 3)” показват по-човешка страна с музикални елементи, вдъхновени от фолк жанра. Усеща се силна нужда от повече пространство и минимализъм в изпълненията.
Текстовете, които са една от главните причини за love-it-or-hate-it репутацията на AJR циклят върху познатите теми за Питър Пан синдрома и незрялостта. Този път има по-малко странни препратки към поп културата и гледната точка на братята звучи по-лично. Въпреки това, най-сериозната песен в албума “God Is Really Real” разочарова с редица клишета и безличност, особено като се имат предвид тежката тема за болестта на баща им.
В заключението на албума, озаглавено “2085”, AJR пеят за трудността си да пораснат, дори в 80-те години на живота си. Въпреки че предпоставката на песента е донякъде забавна, тя свидетелства за пропуснатата възможност на братята да демонстрират каквото и да е развитие. Ако порастването наистина е предизвикателство за тях, то за слушателите вероятно ще бъде по-интересно да чуят как те са достигнали до щастието, въпреки трудностите си.
3.5/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.
