Скенер е рубриката, в която LOUD преобръща дискографията на култов артист или група с богата история. Резултатът е разбор на творчеството и спестено време за вас, което бихте отделили за търсенето на най-якото и интересното за слушане.
Кой би повярвал през 1993 година, че начинаещото хлапе от 11-тата песен в саундтрака на “Poetic Justice” ще се превърне в един от най-успешните R&B артисти изобщо. Usher Raymond IV със сигурност опроверга всички скептици и в рамките на три десетилетия успя да достигне върха на класациите за сингли цели девет пъти, както и да продаде над 85 милиона записи в световен мащаб. Преди изпълнението ми на SuperBowl в началото на 2024 година и завръщането му с “COMING HOME” през февруари, отсяваме най-добрите му албуми.
Задължителният
Confessions (2004):
Обзалагам се, че 90% от читателите на този материал са очаквали да видят “Confessions” на върха. И в това няма нищо случайно. С помощта на Jermaine Dupri, Bryan-Michael Cox и Sean Garrett – USHER успява да създаде интимен проект, с лични текстове, разглеждащи теми като любовта и изневярата. “Confessions” променя R&B музиката завинаги, демонстрирайки еволюцията на USHER и експериментите му с крънк, поп и хип-хоп и поставя недостижим стандарт, който изпълнителят не успява да достигне никога повече.
Препоръчителните
8701 (2001):
“8701” бива създаден в разгара на връзката на USHER с Rozonda “Chilli” Thomas от TLC. Продуциран от Jermaine Dupri, B-Cox и The Neptunes във времената на артистичния им пик, третият албум на USHER демонстрира неговото вокално развитие и поставя обещаващо начало за R&B жанра в новото хилядолетие. Влиянието от Janet Jackson и най-вече албума ѝ “The Velvet Rope” си личи повече от всякога, но изпълнителят знае как да обогати композициите със собствения си почерк.
Here I Stand (2008):
След масовия успех на “Confessions” очакванията към “Here I Stand” са много високи. Албумът изненадва с по-зрял подход и сериозни песни за бащинството и личностното израстване. До голяма степен записът се възприема като отговор към критиките към връзката на USHER с модния стилист Tameka Foster. Първоначално част от феновете и критиците са скептични към смелия скок в adult contemporary посоката, но “Here I Stand” е един от най-балансираните и хомогенни албуми, които USHER е издавал.
Противоречивият
Usher (1994):
Едноименният дебютен албум на USHER често остава пренебрегнат заради различното си звучене. Записът излиза, когато той е едва на 15, а парчетата са композирани от легенди като DeVante Swing, Al B. Sure! и Faith Evans. Приносът на изпълнителя остава спорен и до ден днешен. И въпреки че остава засенчен от наследниците си, “Usher” предлага среднотемпово R&B, което не се запомня с нищо специално, но става за приятна фонова музика.
Незадоволителният
Raymond v. Raymond (2010):
Когато издава “Raymond v. Raymond” USHER звучи несигурен накъде да поеме – как да уважи емблематичното си минало, но и същевременно да отправи поглед към бъдещето. Така се ражда албум, в който радио хитове се редуват с посредствен пълнеж. Трудно е да си обясним как стойностна балада като “There Goes My Baby” си дели tracklist-а с плоския дует с Nicki Minaj “Lil Freak”. Въпреки че хората масово го смятат за разочарование, албумът печели две награди Grammy и то в категории, в които е номиниран страхотния “The ArchAndroid” на Janelle Monáe.
Избягвай!
Looking 4 Myself (2012):
“Looking 4 Myself” излиза по времето на новата вълна в R&B жанра, водена от артисти като Drake, The Weeknd и Frank Ocean. В този контекст експериментите на USHER с електронната денс музика звучат насилено, а 18-те песни се проточват значително по-дълго от необходимото. Европейските продуценти, заели се с модерното звучене на проекта са талантливи в сферата си, но музикалната формула в композициите на “Looking 4 Myself” звучи повече от предвидимо.
Останалите
“My Way” (1997) е сериозна крачка напред след неубедителния дебют и обещава светло бъдеще за USHER. “Hard II Love” (2016) e секси завръщане към класическото звучене на изпълнителя, освободено от очакванията да бъде актуално и модерно. “A” (2018) е съвместен мини-проект с продуцента Zaytoven, който залага на минималистични трап инструментали, които не си отиват с класическия R&B вайб на USHER.
