При издаването на “RENAISSANCE” през 2022 BEYONCÉ разпали любопитството ни за бъдещето, тъй като албумът беше обявен като първата част от грандиозна трилогия. След многократното въртене на пищния денс поп проект, не спирахме да гадаем как ще звучат act ii и act iii. Вероятността за навлизане в кънтри жанра беше една от спекулациите и тя официално се потвърди през февруари, когато певицата обяви продължението по време на Super Bowl и направи премиера на “TEXAS HOLD ‘EM” и “16 CARRIAGES” – две песни, които я пренесоха от дансинга на Studio 54 директно в нашвилското Bluebird Cafe. Първото впечатление беше фокусирано не само върху звученето на парчетата, но и мотивацията им. След расистките реакции към изпълнението ѝ с The Chicks на Наградите на асоциацията на кънтри музиката, BEYONCÉ е решила да се впусне в изследване на корените на жанра и да защити мястото си на сцената.
И все пак разчитането единствено на послание не е достатъчно за да направи един албум добър. Едно изявление може да бъде също толкова ефективно и когато е комуникирано в Instagram – средство, което самата BEYONCÉ е използвала многократно. Не са необходими 80 минути, за да аргументираш гледната си точка. Когато изискваш от хората да отделят такова време за теб, музикалните качества също имат голямо значение. За щастие, “COWBOY CARTER” има какво да предложи идейно и композиционно. Понякога идеята засенчва музикалността, но тръпката от сблъсъка на клубен бийт с класиката “I Fall to Pieces” на Patsy Cline в “SWEET HONEY BUCKIIN’” e неоспорима. Истината е, че решенията в късното творчество на BEYONCÉ продължават да бъдат все така инстинктивни и именно това прави музиката толкова вълнуваща и непредвидима.
Още в началото на албума певицата обединява сили с изгряващата чернокожа кънтри звезда Tanner Adell за кавър на “Blackbird” на The Beatles. В този избор на песен има интересна символика, настрана от чистата носталгия. Самият Paul McCartney си спомня, че се е вдъхновил за песента от движението за граждански права през 60-те (а ‘blackbird’-а в заглавието е популярен британски жаргон тогава за младите чернокожи момичета). Настрана от водената от банджо и виола “TEXAS HOLD ‘EM”, в “COWBOY CARTER” трудно ще откриете шаблонни парчета, които не крият никакви изненади. Вместо това, BEYONCÉ е решила да се впусне в изследване на богатата историята на американските музикални традиции. Тя е получила подкрепата от икони, които са важна част от историята на жанра през 60-те и 70-те години, като Dolly Parton, Willie Nelson и Linda Martell (първата чернокожа жена, пяла на сцената на Grand Ole Opry).
Вълнуващите думи на Linda в началото на “SPAGHETTII” поставят под въпрос ограниченията на жанровете и оспорват привидно простите им дефиниции. За да подчертае тезата, BEYONCÉ започва да рапира върху един от малкото трап бийтове в албума, а това се случва само минута след като уестърн баладата “DAUGHTER” (вероятно най-силната песен в проекта) кулминира в спираща дъха интерполация с арията от 18-ти век “Caro Mio Ben”, изпълнена на италиански. Откриващото “AMERIICAN REQUIEM” се разгръща като “Bohemian Rhapsody” със спиращи дъха хорове и ситар, докато гласът на BEYONCÉ навлиза в неочаквани територии. “BODYGUARD” и “ALLIIGATOR TEARS” се движат плавно като композиции от златните години на Fleetwood Mac.
“COWBOY CARTER” служи и като доказателство за финансовите възможности на BEYONCÉ, потенциално класирайки се сред най-скъпите албуми в историята по отношение на авторските права и лицензионните сделки – сред включените интерполация и семпли ще чуете Dolly Parton, Chuck Berry, Nancy Sinatra, Lee Hazlewood, The Beatles, The Beach Boys, Patsy Cline, Mickey and Sylvia, Hank Cochran и още много други. Записът може да се похвали и с впечатляващ списък от сътрудници, но в най-обсъждан се превърна дуета “II MOST WANTED” с Miley Cyrus, продуциран от Shawn Everett. Парчето се откроява като класически старомоден дует – рядко явление за BEYONCÉ на този етап. За разлика от по-експерименталния ѝ подход за включване на колаборатори, в композицията двете певици демонстрират страхотна вокална химия и се допълват в куплетите и припевите.
Заради сериозната си продължителност, “COWBOY CARTER” не успява да задържи високото ниво през цялото време. Част от акустичните интерлюдии, като “MY ROSE” и “FLAMENCO” вероятно биха издигнали албума на още по-високо ниво, ако бяха доразвити в пълни песни, докато дуетите с Willie Jones и Post Malone “JUST FOR FUN” и “LEVII’S JEANS” са откровено скучни и правят средната част на албума твърде разточителна. Разбираме желанието на BEYONCÉ да обхване възможно най-много музикални територии в рамките на 80 минути, но албумът би спечелил от редуциране на материала с поне 15 минути. И все пак дори в по-скучните си моменти “COWBOY CARTER” не е посредствен. Албумът е продуциран безупречно, вниманието към детайлите е налице, а вокалните умения на певицата продължават да смайват, независимо колко пъти досега сме ставали свидетели на забележителните ѝ изпълнения.
“COWBOY CARTER” е поредната глава от историята на BEYONCÉ, в която тя отдава почит на черната културата, подобно на предишните ѝ усилия да хвърли светлина върху чернокожия куиър ъндърграунд в “RENAISSANCE” и HBCU историята в “HOMECOMING: THE LIVE ALBUM”. Забележително е как тя продължава да предизвиква сериозни дискусии в такъв голям мащаб – факт е, че през последните седмици в социалните мрежи и сред по-традиционните медии се обсъжда забравената история на кънтри жанра и приноса на чернокожите музиканти за неговото звучене. Във финалната песен от албума “AMEN”, която затваря кръга с препратки към “AMERIICAN REQUIEM”, BEYONCÉ директно поднася фундаменталната истина, че Америка е построена на гърба на поробени хора и подчертава контраста между идеализираната красота на историческите паметници и мрачните факти за техния произход.
8.5/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.
