Billie Eilish – HIT ME HARD AND SOFT

Последните месеци са особено вълнуващи за любителите на поп музиката, които ценят албумите, които наистина оставят усещането за цялост. Това не се дължи на носталгично възраждане на форма̀та на концептуалния албум, а на желанието на три суперзвезди да разкажат пълната нефилтрирана версия на историите си с амбициозни проекти. Започнахме с “COWBOY CARTER” на Beyoncé, продължихме с “THE TORTURED POETS DEPARTMENT” на Taylor Swift, а сега се наслаждаваме и на “HIT ME HARD AND SOFT” на Billie Eilish. Тези албуми трябва да се изживеят в тяхната цялост и последователност, не само защото певиците препоръчват това, а и защото те печелят от прекосяването на определен път – от една точка до друга. 

В “COWBOY CARTER” финалният рефрен на “AMEN” затваря кръг, отворен в откриващото “AMERIICAN REQUIEM”, а прозренията на Taylor в края на “THE TORTURED POETS DEPARTMENT” тежат повече след емоциите, през които тя е преминала в останалите песни. По подобен начин структурата на “HIT ME HARD AND SOFT” на е изградена върху повтарящи се текстови референции и символи, както и върху музикален мотив, който ще чуете в “SKINNY”, “THE GREATEST” и “BLUE”.

Billie Eilish има изключителния талант да звучи така сякаш е тихия глас на съзнанието ви, изследващ мрачните аспекти на живота. В парчетата си за филмите “No Time to Die” и “Barbie”, които спечелиха статуетки Оскар, тя успя да вникне под повърхността на емблематични герои и да даде гласност на екзистенциалните им колебания. Деликатният и завладяващ “HIT ME HARD AND SOFT” ни дава още от тази нежна меланхолия, но също така и покорява нови територии за певицата и брат ѝ Finneas, който отново изпълнява важна роля в проекта. 10-те парчета продължават да документират развиващата се идентичност на Billie – “LUNCH” е закачлива куиър фантазия, “THE GREATEST” споделя болката от едностранната отдаденост в любовта, а “SKINNY” е вдъхновена от коментарите за тялото ѝ.

С многопластовите си композиции и въздействащи текстове, които възнаграждават многократното слушане, “HIT ME HARD AND SOFT” е най-амбициозния труд на звездата досега. Вокалите на Eilish са по-гъвкави от всякога и често излизат извън рамките на характерния шепнещ тон. “THE GREATEST” достига емоционална рок кулминация, напомняща на тази на “Happier Than Ever”, а в “BIRDS OF A FEATHER” гласът на певицата се извисява и ни засипва с някои от най-оптимистичните и романтични строфи, които сме чували напоследък. 

Новооткритата увереност е очевидна не само във вокалите, но и в аранжиментите. Записът не спира да изненадва с неочаквани промени в ритъма – “L’AMOUR DE MA VIE” започва като ретро парче с джаз вокали в духа на Laufey, преди да премине в клубен електропоп в духа на Charli XCX, а финалните “BITTERSUITE” и “BLUE” сменят темпото си точно шест пъти. Другите най-открояващи се парчета в албума са “CHIHIRO” – великолепно и непредвидимо пътуване през хипнотични електроники и наситени с reverb терзания; и “THE DINER” – песен, разказваща за обсебен преследвач, която препраща към хорър атмосферата на дебюта.

Billie Eilish продължава да се откроява със стремежа си да създаде пълноценен албум без никакъв пълнеж, който същевременно разширява творческите ѝ граници. “HIT ME HARD AND SOFT” предизвиква нормите и обогатява поп сцената с редица оригинални идеи и сурова емоционалност, каквато срещаме все по-рядко. Вълнуващо е това, че не знаем къде точно ще се приземи Billie в края на своето пътуване – в рамките на три албума тя успя да се издигне толкова високо, че човек се чуди, дали някога ще се спусне.

9.5/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.

Author

  • Крис Серафимов

    Обръща се с еднакво възхищение към класиките от миналото и към съвременните жанрови експерименти, убеден, че стойностната музика съществува във всяка епоха - стига да знаеш къде да я потърсиш. С богат опит като музикален критик, журналист и редактор, както и с познания в рекламата, той вярва, че качествената музикална журналистика има бъдеще в България.

Hot this week

Fontaines D.C., Phoebe Bridgers и Doechii водят богатия състав на Primavera Sound 2027

Списъкът с големи имена обаче далеч не приключва дотук. На Primavera Sound 2027 ще участват още Massive Attack и The Chemical Brothers, а FKA Twigs ще представи специално ново шоу, подготвено за фестивалната сцена.

FKA twigs спечели съдебната битка с Shia LaBeouf

Актьорът се съгласи да анулира споразумението за конфиденциалност, което ограничаваше възможността на певицата да говори публично за предполагаемото насилие по време на връзката им.

Slayyyter обяви новия си проект Worst Man in America

Според официалното прессъобщение проектът ще функционира като „аналог на предшественика си“, като ще предложи контрастираща визуална идентичност и нова перспектива към вече познати идеи.

MONA издава дебютния си албум Жива на 9 октомври

В работата по песните участват Денис Попстоев, Мила Роберт, Тино, Роби, Камен Колев и LPadr3. Албумът продължава музикалната посока, която MONA развива през последните години, като съчетава елементи от българската фолклорна музика със съвременно поп звучене.

Eva Lea представи новия си сингъл BELEZNICI

Към песента е заснето динамично one-shot видео, режисирано от Phillip Krus. Клипът е изграден като непрекъснат кадър и следва визуалната стилистика, която Eva Lea развива в последните си музикални проекти.

ADÉLA – PRIMA

За човек, който се представя като „славянската електропоп принцеса“, ADÉLA предлага изненадващо малко истински вълнуващ електропоп.

Phoebe Bridgers – Lost Weekend

На моменти Lost Weekend е като да прелистваш чужд дневник и постепенно да осъзнаеш, че някой е изтръгнал част от страниците.

Olivia Rodrigo – you seem pretty sad for a girl so in love

Olivia Rodrigo винаги е била майстор в превеждането на емоционалния хаос на езика на попа. Това, което отличава третия ѝ албум, е увереността, с която тя разширява този речник.

Jessie Ware – Superbloom

Jessie Ware окончателно е заменила някогашната си лирична сдържаност с напористия еротизъм на диско канона.

James Blake – Trying Times

Trying Times звучи като обобщение на всички творчески етапи в кариерата на James Blake, събрани в едно концептуално цяло. Албумът е изграден като мозайка, в която всяка композиция показва различна страна от неговия стил.

Harry Styles – Kiss All the Time. Disco, Occasionally. 

Kiss All the Time. Disco, Occasionally. звучи като албум, създаден с мисъл за по-дълъг живот във времето. Неговата стойност вероятно няма да се измерва само с първоначалния му успех, а и с начина, по който ще бъде възприеман години след излизането му.

Yebba – Jean

През 2021 г. дебютният албум на Yebba, Dawn, завърши...

Bruno Mars – The Romantic

Повечето слушатели по света се запознават с Bruno Mars...

Related Articles