Коя е Camila Cabello? Звездата, която изгря от Fifth Harmony – създадената от Simon Cowell гърл група в телевизионното риалити? Поп звездата, която се стреми към личностно израстване след някои противоречиви публикации в Tumblr с расистки характер, които изплуваха на повърхността години по-късно? Главната роля в унищожената от критиците адаптация на “Cinderella” от Prime Video? Или просто лесна мишена за онлайн критики? И още повече – в година, през която много поп звезди преоткриват себе си, къде е нейното място?
Четвъртият албум на Camila Cabello “C,XOXO” се опитва да ни убеди, че тя е просто едно обикновено 27-годишно момиче от Маями: вихрушка от емоции, която се справя с трудностите на живота както всички останали. Тийзър кампанията на албума, обаче, не протече гладко. Драматичната промяна на имиджа на Camila беше посрещната с обвинения в неавтентичност онлайн. Скокът на певицата изглежда на пръв поглед като смела проява на индивидуалност. Но ако се задълбочим малко повече, ще открием, че тя разчита до голяма степен на това, което е актуално в момента. “C,XOXO” има за цел да бъде игриво очарователен, да звучи като закачлива покана да се присъедините към нейното парти. И все пак концепцията му звучи насилено, а образът на “лошо момиче” прилича повече на отчаян опит на тийнейджър да изглежда пораснал, отколкото на уверено твърдение.
В проекта Camila Cabello не звучи като самоуверен артист, а като объркан такъв, който се опитва да изпробва дрехите на своите идоли, за да разбере кое ѝ отива. Характерният за Charli xcx auto-tune вокал е откровено имитиран в началото на “Chanel No. 5“, а изпълнението в “Twentysomethings” звучи изключително близко до почерка на SZA (която по стечение на обстоятелствата има песен със същото заглавие). Прави впечатление и фиксацията на албума върху провокативните излияния в текстовете, които навлизат в комична територия във финалното “June Gloom“, което колкото и да се опитва не е толкова непредвидимо колкото “HENTAI” на ROSALÍA.
“C,XOXO” е пълен с модерни звуци – регетон, hyperpop, дъбстеп, вокалите са поднесени с трап флоу и т.н. Всичко това е реализирано с висок бюджет, какъвто заслужава един изпълнител, стремящ се към първото място в класациите. И все пак резултатът не звучи убедително. Двете колаборации с Drake оставят усещането за неувереност от страна на Camila Cabello. Денсхол ритъмът на “Hot Uptown” сякаш принадлежи на съвсем друг албум, а “Uuugly” е странна двуминутна композиция, в която Drake пее сам – сякаш певицата е прехвърлила част от албума на по-голяма звезда, надявайки се на сигурен успех. Ако се замислим по-сериозно, може да прозрем и циничен мотив в избора ѝ на предимно чернокожи сътрудници (в другите парчета чуваме и Lil Nas X, JT, Yung Miami и Playboi Carti). Дали това е автентична артистична насока или пресметнат ход за заличаване на минали грешки? Все пак това не е и първия случай, в който поп звезда си присвоява от черната култура, за да демонстрира по-смел и бунтарски имидж.
Макар че Camila Cabello заслужава признание за това, че не залага на сигурно, експериментите ѝ в “C,XOXO” звучат посредствено и не ѝ отиват. Абсурдно е, че певицата звучи като гост в собствения си албум, препускайки през песни, които са лишени от нужната дълбочина, за да кажат каквото и да е. И колкото и да се промотира като дръзко приключение, проектът прилича повече на мимолетен тренд в TikTok – крещящ, нетраен и обречен да бъде забравен бързо.
3/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.
