By Започнал кариерата си като YouTube инфлуенсър, Conan Gray успява да навигира успешно баланса между кариерата си на музикален артист и изискванията на бързо развиващия се свят на онлайн съдържанието. В третия си албум “Found Heaven” младежът е решил да остави познатата формула на миналите си проекти и да поеме по нов път, който да бъде едновременно автентичен за него и резониращ с аудиторията му. След като флиртува с 80-те в синтпоп синглите си “Telepath” и “Overdrive”, Conan е решил да се отдаде изцяло на есенцията на бляскавото десетилетие и да се превъплъти в ролята на глем рок звездата, която винаги е искал да бъде.
В 13-те композиции ще чуете ню уейв, AOR, пиано рок и диско, а интерпретациите на Conan Gray са изпълнени с нужното уважение към оригиналните източници на вдъхновение. Музикантът наскоро сподели, че докато е композирал песните от албума е избягвал да слуша съвременна музика и това негово решение определено е дал резултат. Парчета като “Miss You” и “Boys & Girls” ни пренасят във времената, когато Pet Shop Boys владеят британските класации, “Bourgeoisieses” е директен ню уейв удар в духа на Soft Cell-ското “Tainted Love”, диско бомбата “Killing Me” атакува слуха с интересни препратки към “Holding Out for a Hero” на Bonnie Tyler, а баладите “Alley Rose” и “Forever With Me” биха звучали на място в албум на Elton John. Не толкова сполучлив е трибюта към Bon Jovi в “Eye of the Night” и този към Queen в “Winner” – може би най-клишираните парчета в записа.
Едно от най-забележителните качества на “Found Heaven” е консистентността в динамиката и по-скоростното темпо. Макар че и в миналите си албуми Conan Gray можеше да се похвали с няколко по-бързи парчета, основната посока беше тази на bedroom поп/singer-songwriter. За щастие, по-различния подход не идва за сметка на откровеността в текстовете – точно обратното, лириките са станали още по-лични и разказват за първата любов, която той е преживял през изминалата година (повечето истории в първите два албума бяха плод на въображението му).
Освен това, изпълнителят поставя все по-открито темата за куиър идентичността си – още в откриващото “Found Heaven” той се изправя срещу репресиите на църквата, а “Boys & Girls” е същински бисексуален химн. В ядрото на албума стои стадионната рок балада “Alley Rose”, която е вдъхновена от края на тази първа любовна история в живота на Conan Gray. Възхитителна е уязвимостта и самоприемането, които музикантът демонстрира в този албум и умението му да разказва историите по начин, който ще резонира с много млади хора, имащи нужда да чуят тези думи.
Друга важна характеристика на албума е неговата дължина – краткостта на повечето песни го прави лесен за слушане и ни мотивира да го въртим отново и отново. Същевременно някои песни не разполагат с достатъчно време, за да изпъкнат достатъчно и да се разгърнат. Именно така откриващото “Found Heaven“ и “The Final Fight” не успяват да достигнат кулминацията, която заслужават.
Потапянето на Conan Gray в звученето на 80-те години не е евтин трик, а се характеризира с истинска почит и отдаденост към най-ярките елементи на епохата. Подобно на Allie X, която също издаде албум в подобно направление преди два месеца, Gen Z идолът рискува да се превърне в карикатура, но успява да излезе от ситуацията като по-непоколебим и автентичен от всякога. За разлика от предишните му два записа, в които любовта звучеше като абстрактно понятие, във “Found Heaven” Conan пише от перспективата на човек, който е бил завинаги променен от нея и тази опитност издига албума на едно по-високо ниво.
8/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.
