Албумът на Dua Lipa от 2020 г. “Future Nostalgia” беше културен феномен. Издаден в началото на пандемията, той се превърна в саундтрака на един особен период от човешката история и спечели всички с диско препратките си и изблиците на зареждаща положителна енергия. Почитателите на поп музиката танцуваха всеки ден в кухните и спалните си на любимите си песни от него, обнадеждени за едно по-светло бъдеще. Впоследствие още редица обичани артисти последваха примера ѝ и издадоха записи с ретро денс звучене – сред тях Jessie Ware, Roisin Murphy и Kylie Minogue. Затова и беше напълно естествено тогава Dua Lipa да стане една от най-големите поп звезди в света.
Очакванията към дългоочаквания наследник “Radical Optimism” бяха доста високи. Но дали новият албум на Dua Lipa е способен да достигне същите върхове като “Future Nostalgia” и да зададе нови тенденции на поп сцената? По-скоро не. Все пак “Future Nostalgia” беше наистина рядко явление – музикалните му качества са неоспорими (всяка песен в него беше потенциален сингъл) и нуждите на аудиторията тогава бяха съвсем различни. Ако искате да се насладите на “Radical Optimism”, трябва да си дадете сметка за това и да оставите очакванията настрана.
“Radical Optimism” отговаря изцяло на етикета ‘летен албум’. Парчетата в него ще звучат най-добре, като част от преживяванията ви през топлия сезон, който предстои. Този път Dua Lipa е решила да затвърди познатата посока, като същевременно се е доверила на Kevin Parker (Tame Impala), един от главните продуценти на записа, да размести някои от пластовете и да вдъхне известна свежест на материала. Макар че този път липсват мега хитове, като “New Rules”, “Don’t Start Now” и “Levitating”, проектът може да се похвали с рефрени, които се прокрадват постепенно в съзнанието, докато в един момент слушателя не осъзнае, че е пристрастен – синглите “Houdini” и “Illusion” са добър пример за това и не са единствения такъв.
Продукцията е изтънчена, а някои от най-интересните детайли се крият в ниските честоти (пулсиращите бас линии в “Maria”, гръмотевичните барабани във “Falling Forever” и хипнотизиращите електроники в “Whatcha Doing”). Носталгичните звуци продължават да играят важна роля, също както във “Future Nostalgia” – “Training Season” е модерния еквивалент на “Lay All Your Love On Me” на ABBA, а “Falling Forever” среща еуфоричната мелодичност на някои от големите Eurovision хитове през годините с извисяващи вокали ала Celine Dion. “French Exit” и “Maria” изненадват със средиземноморски вайб, флейта и красиви акустични китари, а “These Walls” неслучайно е сравнявана от слушателите в интернет с “Cool” на Gwen Stefani. Влиянието на легендарната вокалистка на No Doubt се усеща и в други моменти – акордите на “Houdini” и китарния риф в “Maria” напомнят на хита “It’s My Life”.
Разбира се, потенциалните критики към липсата на особени иновации в “Radical Optimism” също са разбираеми. След успеха на “Future Nostalgia” мнозина очакваха смел артистичен скок от Dua Lipa. Освен това, тя многократно загатна, че е разширила границите си и се е вдъхновила от психеделичния почерк на Kevin Parker, както и от любими бритпоп албуми от 90-те. Финалният резултат се разминава значително от обещанията. “Radical Optimism” не навлиза в тези територии – вместо това Dua е усъвършенствала познатата си формула и е записала изпипани поп парчета, които грабват, но не изненадват.
“Radical Optimism” не е перфектен албум, но е солидно допълнение към дискографията на Dua Lipa и един от албумите, които наистина си заслужава да чуете тази година. Той едва ли ще детронира “Future Nostalgia” в личните класации на феновете, но това не е нужно, за да намери път до сърцата им. Талантът на Dua Lipa е неоспорим и тя ще е идеалния хедлайнер на Glastonbury Festival и редица други фестивали това лято. И все пак възможността за бритпоп/трип-хоп албум от певицата в бъдеще продължава да ни изкушава!
8.5/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.
