Неотдавна Coldplay разкриха, че планират да сложат край на дискографията си след 12-тия си албум. Това е и причината над Chris Martin и компания да витае бремето на очакванията да направят грандиозен финал. При все това, десетият им албум “Moon Music” не успява да предизвика положителни реакции. Проектът подчертава възхитителния им ангажимент към филантропията, но все пак провокира известна доза цинизъм към творческите им планове и идеи. С нарастването на славата на Coldplay през годините тяхната музикалност претърпя известни промени. Докато жаждата за бързи радио хитове продължи да изисква своите жертви и творчески компромиси, немалко дългогодишни фенове на групата останаха разочаровани от това развитие.
“Moon Music” стартира с оптимистичния призив на Chris Martin да „вярваме в един свят, пълен с любов“ и завършва с идеалистичната мантра: „В крайна сметка всичко е просто любов“. И въпреки че музиката безспорно има умението да ни свързва, всяко парче в този албум подсказва, че Coldplay може би са изгубени в собствената си утопия. „feelslikeimfallinginlove“ носи приятно настроение, но бледнее в сравнение с устрема на откриващата заглавна песен. Текстът ѝ, изпълнен с клиширани фрази (като „Baby, it’s my mind you blow“), залита към баналността. Повтарящите се „ла-ла-ла“ в bridge-а подчертават още повече липсата на дълбочина.
Това не е единствения текст в албума, който намирисва на безидейност. Човек лесно може да си представи как Airbnb собствениците ще изпишат фрази като “Don’t ever forget those good feelings” на стените на стандартните си жилища, а опитните в social media маркетинга терапевти ще сложат метафорите на “iAAM” (“I’ll be back on my feet again, ‘cause I am a mountain”) върху живописни изображения на Алпите, надявайки се да извлекат някаква дълбочина от тези скучни сентенции. В пиано баладата “ALL MY LOVE” Chris Martin пее :“Until I die, let me hold you if you cry / Whether it rains or pours, I’m all yours” – песента е толкова захаросана и пресилена, че човек лесно може да си я представи като сиропна смес.
„GOOD FEELINGS“ ни пренася в цветна сцена, като от анимацията “Trolls”, в която нашите малки герои се отдават на веселие със заразителна смесица от диско, фънки бас и весел текст. Това е идеалният саундтрак за похапване на торта по време на детски рожден ден, макар че тази енергия може би подхожда повече на по-млад музикант, отколкото на 47-годишния Chris Martin. „AETERNA“ представлява напълно излишно електронно денс парче за слушатели, които намират Fred Again.. за твърде авангарден. Междувременно, „WE PRAY“ успява да се издигне, благодарение на прочувственото изпълнение на гостите си Little Simz, Burna Boy, Elyanna и TINI, но определено не звучи като песен на Coldplay. “Moon Music” приключва с неприятната “ONE WORLD”, в която групата се опитва да звучи като Sigur Rós, но резултатът е много далече от това. Посланието на песента, макар и добронамерено, опростява прекалено разбирането ни за многобройните битки на човечеството.
Музиката на Coldplay в „Moon Music“ се опитва да изпрати трогателно послание за единството и универсалността на човешкия опит. За съжаление, той преповтаря блудкавостта на своя предшественик “Music of the Spheres”, предлагайки колекция от безидейни песни. Лишените от съдържание и дълбочина текстове не успяват да предадат някаква значима емоция, като вместо това се губят в море от клиширани фрази, сякаш родени от изкуствен интелект.
3.5/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.
