Horses (1975):

В мемоара си “Just Kids” Patti Smith разказва за първите си години в Ню Йорк, приятелството ѝ с Robert Mapplethorpe и паметните нощи в хотел Chelsea. Всичко това е увековечено в дебютния ѝ албум “Horses” – нечуван до онзи момент микс от поезия и мръсен гаражен рок, предвещаващ раждането на пънка. Силната ѝ любов към френските поети прозира в текстовете, които излизат тотално извън стандарта по онова време. 

Dream of Life (1988):

“Dream of Life” отбелязва завръщането на Patti Smith след деветгодишна пауза и е изграден върху основата на сътрудничеството със съпруга ѝ Fred “Sonic” Smith. Той помага на певицата да изгради нова музикална идентичност, която отговаря на израстването ѝ като личност. “Paths That Cross” е паметно посвещение на покойните Robert Mapplethorpe и Sam Wagstaff, а “People Have the Power” е мощен вик срещу несправедливостта, който продължава да резонира и до днес.

Banga (2012):

Вдъхновен от “Майстора и Маргарита” на Михаил Булгаков, “Banga” е сериозен творчески триумф и най-добрият албум от късния период на Patti Smith. На 65 години певицата звучи блестящо, а сред парчетата няма да откриете нито едно слабо звено. Литературното влияние допринася за умението ѝ да разказва истории за въздействащи пътувания и отдаване на искрени почести към нейни любими личности, като Amy Winehouse и Johnny Depp.

Easter (1978):

В третия албум на Patti Smith си намират място, както най-масовата песен в кариерата ѝ “Because of the Night”, така и най-противоречивата ѝ “Rock N’ Roll Nigger” (изтрита официално от стрийминг платформите, заради употребата на расистката дума – певицата се извини преди години и обясни различния исторически контекст през 70-те години). Еклектичният албум предвещава посоката, в която тя ще поеме в следващия си албум “Wave”. “Easter” е първият албум, в който Patti Smith звучи като масова рок звезда, по-близка до Pat Benatar отколкото до Бодлер.

Trampin’ (2004):

В “Trampin’” записан с помощта на децата ѝ Jackson и Jesse, Patti Smith адресира упадъчната американска реалност в лицето на външната политика от епохата на Bush. Гневът в унищожителната “Radio Baghdad” се балансира от трогателните “Mother Rose” и “Peaceable Kingdom”. Първият албум, който звездата записва за Columbia Records борави с нови техники, но напомня за революционния ѝ подход преди десетилетия.

Radio Ethiopia (1976):

Вторият албум на Patti Smith е още по-експериментален от “Horses” и бива посрещнат със смесени реакции при издаването си. Китаристът Lenny Kaye допринася за по-тежкото рок звучене, а заглавното парче е 10-минутен нойз рок епос, който продължава да предизвиква търпението на слушателите и до днес. Албумът често е критикуван за липсата на ясна посока, но слушането му си заслужава дори само заради завладяващите текстове.

Peace and Noise (1997):

За разлика от крехката емоционалност на предшественика му “Gone Again”, “Peace and Noise” залага на гняв, груба продукция и суров характер. Приликите с “The Basement Tapes” на Bob Dylan са очевидни, както и синергията на музикантите, с които певицата записва, но настрана от това албумът не оставя толкова силно впечатление, колкото повечето издания на Patti Smith.