By В края на 70-те години Siouxsie and the Banshees стават известни със спиращи дъха концерти и въпреки многобройни промени в състава, влиянието им през пост-пънк ерата е огромно. Експериментите с психеделия и арт-рок ги превръщат в едни от най-видните иноватори през онези години, а вокалното майсторство на Siouxsie Sioux я прави една от най-разпознаваемите британски певици за последния век.
Класиката
Juju (1981):
Siouxsie and the Banshees загатват за потенциала си още през 70-те, но “Juju” ги трансформира в истинско явление на британската сцена. С присъединяването на китариста John McGeoch, бандата навлиза в най-силната си ера, а парчета като “Spellbound” и “Halloween” променят играта завинаги с мощната си ритъм секция и хорър атмосфера. Не е случайно, че голям процент от готик рок музикантите и до днес цитират албума като основно влияние.
Задължителните
Hyæna (1984):
Robert Smith от The Cure става новото попълнение в The Banshees след напускането на John McGeoch заради проблеми със зависимостта си. Почерка му и химията му с останалите членове на бандата оказва влияние не само върху музиката на Siouxsie and the Banshees, но и върху последвалите албуми на The Cure. Освен това, благодарение на вокалното изпълнение в “Hyæna”, Siouxsie Sioux най-накрая бива възприета като сериозна певица.
Peepshow (1988):
В “Peepshow” арт рокът на Sioxsie and the Banshees се среща с изобретателността на немския експресионизъм. Парчето “The Killing Jar” се откроява като един от шедьоврите на късното им творчество. За щастие, високото ниво се задържа и в останалите композиции, демонстриращи смайващо разнообразие, иновативни продуцентски техники и авангардни решения. “Peepshow” не звучи като нищо друго през 1988 и продължава да се откроява като един от най-вълнуващите албуми на Siouxsie и компания и до днес.
Препоръчителните
Kaleidoscope (1980):
След като към Siouxsie and the Banshees се присъединява виртуозния барабанист Budgie, групата променя внушението си изцяло. Динамиката в “Kaleidoscope” поставя основите за всичко, което британците ще издадат през следващите десет години. Търсейки развитие, те включват за първи път в музиката си синтезатори, хармоника и дори индийски ситар. Песни като “Christine” и “Happy House” ги представят за първи път пред аудиторията на мейнстрийм радиото, а психеделичните елементи го правят първия иновативен и модерен албум в дискографията на групата.
A Kiss in the Dreamhouse (1982):
“A Kiss in the Dreamhouse” бележи поредния ключов момент за Siouxsie and the Banshees, в който групата официално скъсва с пънк корените си и спира да разчита на китарата, като водещ инструмент. Аранжиментите тук са грандиозни и оркестрирани, а психеделичните елементи излизат на предна редица. Голяма част от текстовете са написани под влиянието на LSD и носят известен еротичен заряд.
Незадоволителният
Superstition (1991):
Въпреки че далеч не е слаб албум, на “Superstition” му липсва част от обичайния хъс на Siouxsie and the Banshees. Въпреки присъствието на известния сингъл “Kiss Them For Me”, голяма част от песните отстъпват пред величието, демонстрирано в предшественика “Peepshow” и звучат една идея твърде предвидимо. Важно е, обаче, да отбележим, че групата няма такова нещо като “слаб албум” – по-скоро не бихме посъветвали някой да се запознае със звученето им през “Superstition”.
Останалите
Siouxsie and the Banshees излизат извън рамките на стандартния пънк рок още в дебюта си “The Scream” (1978), който оказва влияние върху групи като Joy Division и Soft Cell. “Join Hands” (1979) залага на тревожна атмосфера и текстове, вдъхновени от ужасите на Първата световна война. “Tinderbox” (1986) постига съществен успех в Америка, но не успява да достигне нивото на предшественика си “Hyæna”. “Through the Looking Glass” (1987) е албум с кавъри, вдъхновен от “Pin Ups” на David Bowie. Подобно на “Superstition”, в “The Rapture” (1995) липсва нужния огън.
Скенер е рубриката, в която LOUD преобръща дискографията на култов артист или група с богата история. Резултатът е разбор на творчеството и спестено време за вас, което бихте отделили за търсенето на най-якото и интересното за слушане.
