The Smile – Cutouts

публикувано на

|

гледания

и

коментара

В един епизод на подкаста “Dissect” на The Ringer, в който се анализира албума “In Rainbows” на Radiohead, едно интересно заключение обяснява защо групата издава толкова рядко през последните години. Thom Yorke, известен със своя перфекционизъм, отказва да одобри един проект, докато всеки детайл не отговаря на неговите строги стандарти – процес, който естествено отнема време. В същото време Johnny Greenwood, вторият важен човек в групата, приема несъвършенството, като се старае да издаде нещо „достатъчно добро“ и е след това да продължи напред. Това творческо противоречие между прецизността на Yorke и спонтанността на Greenwood обяснява дългите паузи в дискографията на Radiohead.

Всичко това обяснява и създаването на проекта The Smile, където Johnny Greenwood играе по-голяма роля в писането на песни и посоката. “Cutouts”, третият им албум от сформирането им след локдауна и вторият за тази година, представлява огледало към миналото на Radiohead. Забележителното е, че през 2001 година, само девет месеца след “Kid A”, те издават “Amnesiac” – колекция от останали песни от същите звукозаписни сесии. С течение на времето “Amnesiac” става известен като колекция от песни, които са били твърде добри, за да бъдат изхвърлени, но твърде различни, за да се впишат в “Kid A”. “Cutouts” изглежда като подобна творческа дестилация на развиващото се партньорство на Yorke и Greenwood, но и колекция от песни, които не са намерили място в издадения през януари “Wall of Eyes”. 

За щастие “Cutouts” успява да си извоюва собствено пространство и се отличава с комбинация от музикална смелост и проникновена социална критика. Там, където “Wall of Eyes” се впусна в лична интроспекция, “Cutouts” разширява обхвата, обръщайки поглед навън, за да осмисли състоянието на света. Това е многопластов албум, които се разгръща допълнително при всяко слушане.

Съществуват убедителни аргументи, че поне три от деветте студийни албума на Radiohead са истински шедьоври (макар че за точните заглавия може да се спори безкрайно). По тази причина има преобладаващо усещане, че върху The Smile не лежи същия натиск да достигнат величието на своите предци. Освободени от това очакване, музикантите могат спокойно да се наслаждават на това да бъдат просто една зареждаща джем банда или средство за луди експерименти. В случая на “Cutouts” The Smile прилича на архив от позабравени песни. Хубавото е, че това няма значение – след като през цялата си кариера са се съобразявали със сянката на Radiohead, това новооткрито усещане за свобода сигурно се усеща като глътка свеж въздух за музикантите.

В целия албум неусетно изплуват препратки към миналото на Radiohead – електронните текстури напомнят за “Kid A”, а мащабното филмово звучене напомня на “A Moon Shaped Pool”. Все пак, макар че The Smile се разграничават като самостоятелна единица, тези основни връзки придават интересна приемственост. Любопитно е как Thom Yorke и Johnny Greenwood майсторски преработват тези шлифовани идеи, като ги трансформират в рамките на The Smile в нещо едновременно познато и изцяло ново. Характерните барабани на Tom Skinner добавят допълнително измерение, като демонстрират способността на триото да преоткрива и обогатява музикалния си език. 

През последния месец „Zero Sum“ се превърна в най-въртяното ми парче от каталога на The Smile въобще. Това е може би най-енергичната песен, която Yorke и Greenwood някога са издавали. Китарната партия на Johnny e същинско чудо – от онези звуци, които сякаш пронизват ушите ти и предизвиква невярващ поглед. И все пак истинският гений се крие не само в суровата сила, но и в това колко безупречно тя е вплетена в основата на педантично изградената композиция. По подобен начин „Eyes & Mouth“ отприщва нарастваща вихрушка от рифове, прекарвайки ги през напрегнат ритъм и джазови пиано акорди, превръщайки звуковия хаос в нещо смайващо красиво.

The Smile са най-внушителни, когато удрят с безмилостна сила. Един цял албум с темпото на “Zero Sum” ще се превърне в класика. “Cutouts” не успява да се доближи до този резултат. Все пак групата очевидно има намерението да се задълбочи в широкия спектър на творчеството на Thom Yorke. Така албума се превръща в смесица от различни настроения и текстури, което дава смесени резултати. Независимо от това, има нещо несъмнено истинско в стремежа на проект, който изглежда повече като личен труд, наситен с любов, отколкото като завършен продукт.

7.5/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.

Сподели
Тагове

Препоръчваме:

Halsey – The Great Impersonator

Въпреки че годината още не е приключила, можем спокойно да заявим, че „The Great Impersonator“ на Halsey е най-смелото и предизвикателно решение на известен...

Laura Marling – Patterns In Repeat

Заглавното парче от предишния проект на Laura Marling “Songs for Our Daughter”, беше приспивна песен за въображаемо дете, вплитаща поучителни и обнадеждаващи слова. И...

BEYONCÉ – COWBOY CARTER

При издаването на “RENAISSANCE” през 2022 BEYONCÉ разпали любопитството ни за бъдещето, тъй като албумът беше обявен като първата част от грандиозна трилогия. След...

Последни публикации

Подобни статии

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here