Колко често сте чували някой да нарича звученето на AURORA “неземно”? Не е случайно – първите четири албума на норвежката певица се открояват като едни от най-добрите примери за пасторална северна музика, смесваща най-доброто от Florence + The Machine и Enya с електро-поп. Докато текстовете на звездата ни вкореняват в реалността, епичните аранжименти и ангелският ѝ глас ни изпращат в друго измерение. Тази характерна комбинация и ексцентричното ѝ поведение по време на интервюта (напомнящо на ранната Björk) я превърнаха в любимка на интернета през последните години.
Печелившата формула на AURORA продължава да резонира в новия “What Happened to the Heart?”, преди да бъде разчупена във втората половина на проекта. Още в лиричната “To Be Alright” звездата повдига важния въпрос: “What is life worth living if you don’t bleed for something?” Вдъхновена от големите екзистенциални въпроси, военните конфликти в света и екологичната криза, тя е изправена пред вътрешен конфликт – да изгради стена около себе си или да подходи с емпатия и да разголи душата си. Лириките са основния фокус в първата част от проекта, в която обичайната епичност на AURORA се среща с меланхоличната сладникавост на The Cardigans.
По-интересната част от “What Happened to the Heart?” e втората половина, започваща с “When the Dark Dresses Lightly”, в която вокалите на норвежката певица загатват за предстоящата буря. Човешката склонност към арогантност и разочарованието на AURORA от това е предадена чрез нови изразни средства, като клубен транс, агресивни електроники и индъстриъл. В сингъла “Starvation” тя пита: “Why do we have to die for us to see the light?”, вплитайки красиви метафори в критика на социалното неравенство. Вокалите на норвежката изпълнителка се адаптират добре към различните звукови пейзажи – на някои моменти тя звучи като Kate Bush, в други – като Jane Siberry (красивата балада “Dreams” напомня на легендарния “The Speckless Sky”). В енергичната “My Name” се изправяме пред колективната ни слепота за унищожаването на околната среда – с думи като “You eventually will be eaten by yourself” AURORA изпраща сериозно предупрежедение. Поредицата от смели решения кулминира с апокалиптичната “My Body Is Not Mine”, която пулсира с индъстриъл груув в стил Trent Reznor.
Макар че “What Happened to the Heart?” засяга важни теми, амбициозните текстове на AURORA понякога засенчват самата музика. Това е особено вярно за някои от по-бавните песни, където сложните метафори звучат насилено. Друг проблем на проекта е неговата дължина, която води до наличието на няколко по-безлични момента. Дисбалансът между яростната интензивност на втората половина и нежната поетичност на първата също може да доведе до смущения, особено на първо слушане. И все пак си струва да се отбележи, че когато звездите се подредят за AURORA, резултатите са впечатляващи. Може би един по-засилен фокус върху емоционалната сърцевина на песните в бъдеще би довел до още по-добър финален продукт.
Продължавайки артистичната си еволюция, AURORA е решила да се отърси от очакванията в “What Happened to the Heart?” и смело е изследвала различните посоки, по които изкуството ѝ може да поеме. Това е довело до разнообразен и предизвикателен запис, който продължава една идея твърде дълго, но несъмнено крие възнаграждение за по-търпеливите. Очакваме следващия път усилията на скандинавката да са реализирани още по-концентрирано.
7.5/10
Слушайте в Spotify и Apple Music.
