Charli xcx – BRAT

През последните месеци „BRAT“ се превърна в нещо повече от заглавие на нов албум. Директно ще го наречем културен феномен, завладял популярната култура. Моментът е специален за Charli xcx – артист, който сякаш от години е на ръба да се превърне в едно от големите имена на поп сцената – мечта, споделена и от преданите ѝ фенове. След издаването на пресметнатия “CRASH”, в който прозираше отчаяната борба на певицата за мейнстрийм признание, остана въпроса: какво ще стане, ако тя никога не стигне до върха и си остане просто любимка на ъндърграунда?

“BRAT” идва на бял свят с дръзка промо кампания, както и три сингъла с текстове, които представят Charli като недосегаема поп икона, която изживява егоцентричната си фантазия. Брандирани микробуси и Tesla автомобили, оцветени в бунтарското зелено на албума, се превърнаха в подвижни билборди в Лондон и Париж, а импровизираните участия и DJ сетове преди издаването на албума крещяха едно: този път Charli xcx не иска разрешение, а директно обявява своето господство. Изненадващо, тази непоколебима самоувереност се оказа заразна и публиката, жадна да яхне новата вълна, започна да вярва в илюзията и превърна самопровъзгласения момент на британката в неоспорима реалност.

Време е да поговорим и за качествата на самия проект. Докато “CRASH” звучеше като добре познатия поп със синт привкус, “BRAT” преобръща сценария. Голяма част от записа представлява чиста клубна музика. Самата Charli споделя в интервюта, че това са нейните корени и тя е решила да се завърне към тях. Забравете праволинейните радио композиции – “BRAT” удря с разтърсващи бийтове, безкомпромисни електроники и рефрени, които ще си повтаряте дни наред. Представете си мошпит на рейв парти, обляно в дим – това е вайба на албума… или поне на част от него.

Някои слушатели ще възприемат “BRAT” като хедонистичен парти албум (представата им ще бъде убедително подкрепена от песни, като “Club classics”, “Von dutch” и “365”), но ако се задълбочите малко повече в съдържанието, ще откриете че зад пулсиращите ритми тече екзистенциална тревога и меланхолия – отражение на опита на всички онези, които се опитват да избягат от чувството за празнота на дансинга. 

Безкомпромисното отношение на албума е прекъсвано често от моменти на нефилтрирана уязвимост, като например “I might say something stupid” – кратка балада, в която Charli изповядва страха си, че не се вписва сред звездите, които често я заобикалят. Сърцераздирателната “So I” пък отдава почит към покойната SOPHIE (легенда на ъндърграунд денс сцената, която почина през 2021 след фатален инцидент в Атина). В парчето Charli пее за болката си и съжалението, че не е допуснала шотландката по-близо до себе си, докато е била жива. „Apple“ изследва опитите ѝ да излекува връзката с родителите си и да се изправи срещу всички семейни травми, които са се предавали от поколение на поколение. Може би най-инстроспективният момент в “BRAT” идва с “I think about it all the time”, в която певицата размишлява върху темата за майчинството, мимолетната природа на славата и въпросите, които продължават да тормозят един човек дори след постигането на успех.

Поп звездите често използват дълбоките песни, за да докажат, че са истински хора под целия блясък, който ги обгражда. Някои от тях дори рискуват, като издават цели албуми, в които разкриват душите си. “BRAT”, обаче, отива далеч отвъд обикновената интроспекция. Той е брутален самоанализ, звучащ като бележки, които би надраскал на Notes в телефона си в 3 през нощта, за да се освободиш от натрапчиви мисли. Някои песни сякаш са отправени към колеги изпълнители (в интернет се спекулира, че “Sympathy is a knife” е за Taylor Swift, а “Girl, so confusing” – за Lorde), а други се изправят лице в лице с най-големите несигурности в живота на Charli – семейните травми, образа на нейното тяло и всепоглъщащото желание за пазарен успех.

Charli xcx затвърждава статута си на поп иноватор с “BRAT”. Албумът запълва празнината между комерсиалната достъпност на “CRASH” и експерименталните звуци на по-ранните ѝ творби. Този път певицата разглежда темите за славата, себепознанието и артистичната свобода с чувство за хумор и особена уязвимост под звуците на неуморна клубна музика. Феновете на всички ери на Charli xcx досега ще намерят по нещо за себе си тук.

8.5/10

Слушайте в Spotify и Apple Music.

Hot this week

scarlet: По следите на Виа Понтика

Scarlet е сред групите, които през последните години вдъхват нов живот на българската алтернативна сцена. След излизането на дебютния албум Понтика разговаряме с тях за музикалните влияния и творческия процес.

YVA представи нова песен, посветена на Marsha P. Johnson

Песента е придружена от изцяло ръчно рисувано анимирано видео на българския артист Антонио Стефанов. По думите на YVA работата по визуалната част е продължила три години, като всеки кадър е създаден на ръка с мастило, без използване на генерирани изображения.

Kavinsky почина на 50 години

Артистът, чието истинско име е Vincent Belorgey, е починал при все още неизяснени обстоятелства. От прокуратурата уточняват, че е започнато разследване за установяване на причината за смъртта.

William Orbit почина на 69 години

William Orbit оставя значима следа в съвременната музика както с работата си в областта на електронната музика, така и като продуцент на редица световноизвестни изпълнители.

Cameron Winter издава първия си концертен албум Live At Carnegie Hall

Албумът ще излезе на 9 октомври 2026 г. чрез Partisan Records и Play It Again Sam и ще бъде достъпен в дигитален формат, както и на CD и винил.

ADÉLA – PRIMA

За човек, който се представя като „славянската електропоп принцеса“, ADÉLA предлага изненадващо малко истински вълнуващ електропоп.

Phoebe Bridgers – Lost Weekend

На моменти Lost Weekend е като да прелистваш чужд дневник и постепенно да осъзнаеш, че някой е изтръгнал част от страниците.

Olivia Rodrigo – you seem pretty sad for a girl so in love

Olivia Rodrigo винаги е била майстор в превеждането на емоционалния хаос на езика на попа. Това, което отличава третия ѝ албум, е увереността, с която тя разширява този речник.

Jessie Ware – Superbloom

Jessie Ware окончателно е заменила някогашната си лирична сдържаност с напористия еротизъм на диско канона.

James Blake – Trying Times

Trying Times звучи като обобщение на всички творчески етапи в кариерата на James Blake, събрани в едно концептуално цяло. Албумът е изграден като мозайка, в която всяка композиция показва различна страна от неговия стил.

Harry Styles – Kiss All the Time. Disco, Occasionally. 

Kiss All the Time. Disco, Occasionally. звучи като албум, създаден с мисъл за по-дълъг живот във времето. Неговата стойност вероятно няма да се измерва само с първоначалния му успех, а и с начина, по който ще бъде възприеман години след излизането му.

Yebba – Jean

През 2021 г. дебютният албум на Yebba, Dawn, завърши...

Bruno Mars – The Romantic

Повечето слушатели по света се запознават с Bruno Mars...

Related Articles